ТРЕТА ЧАСТ
В ГРАНИЧНАТА ОБЛАСТ
Първа глава: КАК ОРМ СИ ПОСТРОИ КЪЩА И ЦЪРКВА И КАКВИ ИМЕНА ДАДОХА НА ЧЕРВЕНОКОСИТЕ МУ ДЪЩЕРИ
Изминаха три години, откакто Орм продаде бащината си къща във Възвишението, за да избяга от гнева на крал Свен, и измина мъчителния преход до граничните области с цялото си домакинство, жена си, майка си, прислугата и дребничкия свещеник; с конете, добитъка и всичкото сребро и ценностите, които бяха успели да натоварят върху животните. Стопанството, което Аса наследи от баща си, се наричаше Грьонинг; но от няколко години насам бе занемарено. Представляваше порутена сграда с надвиснали покриви и тревясали ниви, чиито единствени обитатели бяха престарелият, немощен управител и жена му, заедно с ято измършавели гъски. Орм съвсем не бе ентусиазиран, като видя мястото; смяташе, че не е подходящ дом за мъж с неговото достойнство, а още по-малко за дъщерята на крал Харалд. Аса се щураше напред-назад, разплакана и нещастна, призоваваше Господ и сипеше какви ли не обиди по адрес на възрастната двойка. Не бе идвала в тази къща от моминството си, когато баща й, преди да го убият заедно с двамата му синове заради някаква разпра, живееше тук, потънал в богатство и благополучие.
Но Юлва беше доволна; казваше, че тук ще са в безопасност, далеч от крал Свен и главорезите от свитата му.
— Ако се окаже, че си толкова добър в строителството, колкото в боя и на кораба — успокои го тя, — ще се чувствувам тук доста добре.
Първата зима прекараха мизерно, почти нямаше храна за хората и за животните, а съседите ги гледаха с недоверие. Орм изпрати неколцина мъжаги при един от стопаните на областта, Гудмунд от Уваберг, когото наричаха още Гудмунд Гръмотевицата, известен като богат и войнствен мъж — искаше да купи от него сено и хмел; но те се върнаха с празни ръце. Набързо ги бяха отпратили — явно Гудмунд смяташе, че един новопристигнал заселник, при това последовател на Христа, не заслужава вниманието му. Орм оседла коня си и тръгна заедно с Едноокия Рап и още трима смели мъже. Пристигнаха в Уваберг малко преди разсъмване. Влизането в къщата не го затрудни особено; измъкна тана от леглото му, изнесе го през собствената му врата и го провеси, вързан за единия крак, над собствения му кладенец. През това време Рап и останалите застанаха с гръб към портата, за да не ги безпокои никой, докато разговарят. След кратко разискване, което проведоха над отвора на кладенеца, двамата се споразумяха Орм да получи необходимите му сено и хмел на разумна цена. Тогава той го обърна обратно и го изправи на крака, доволен, че е успял да уреди сделката, без да се наложи да използува сила.
Гръмотевицата беше много ядосан, но и не по-малко респектиран от Орм; а най-голяма беше изненадата му, че е още жив.
— Да знаеш, че съм опасен — каза той, — макар да не съм едър като теб. Затова може да мине време, докато изпиташ на гърба си отмъщението ми. Никой не би се осмелил да ме остави жив, след като се е отнесъл с мен по този начин. Дори не знам дали аз самият бих посмял да го сторя, ако бях на твое място. Но възможно е умствените ти способности да не отговарят на физическата ти сила.
— По-мъдър съм от теб — отговори Орм. — Аз вярвам в Христа, следователно притежавам освен своята и неговата мъдрост. Той проповядва, че човек трябва да е добър към ближните си дори когато те му създават неприятности. Затова, ако си разумен, ще коленичиш и ще му благодариш — кладенецът май беше от дълбоките. Но ако искаш да сме врагове, скоро ще откриеш, че мъдростта ми има още много проявления; заставал съм и срещу по-опасни противници от теб и досега никой не е успял да ми направи нищо.
Гудмунд се оплака, че ще стане обект на присмехулни забележки заради унижението, на което го подложиха, и че от това доброто му име ще пострада; а и кракът му е разтегнат и го боли — нали е трябвало да държи тежестта на цялото му тяло, увиснало над кладеница. В същото време му известиха, че един от хората му, който се беше хвърлил с меч срещу Орм, когато изнасяше Гудмунд от къщата, бил със счупено рамо и сега жените се грижели за него. Причина за това бил ударът на Рап, нанесен с опакото на брадвата. Тогава Гудмунд попита какво отношение биха взели Орм и Христос по този въпрос и дали не смятат, че такова съчетание от телесна повреда и обида заслужава някакво обезщетение.
Орм се замисли. Накрая отговори, че мъжът със счупеното рамо сам си е виновен и за него няма да даде нищо