— Късмет е имал глупакът — рече той, — че Рап е не по-малко набожен от мен и спазва християнските принципи; иначе сега нямаше да има нужда да се грижат за него. Трябва да е щастлив, че се е отървал толкова леко. Но смятам, че имаш право за претърпяната обида и физическа болка и ще ти дам известна компенсация. Ела с мен, ще те заведа при един благочестив доктор, който живее с нас в Грьонинг. Той е най-изкусният лечител на света и бързо ще изцери крака ти; толкова е свят, че, уверявам те, след това болният ти крайник ще е по-здрав от другия. Нещо повече, ще се прославиш и ще се издигнеш в очите на хората, когато се разчуе, че за теб се е грижил човекът, който е бил дълго време придворен лечител на крал Харалд и го е избавил от най-различни болести.
Спориха доста по този въпрос и накрая Гудмунд се съгласи да придружи Орм обратно в Грьонинг. Там отец Вилибалд сложи върху крака успокояващи балсами и го стегна в превръзки, а в това време Гудмунд възбудено го обсипваше с въпроси за крал Харалд; но когато свещеникът се опита да му разкаже за Христа и преимуществата на покръстването, той се разбесня и му нареди да си затваря устата. Започна да крещи, че ако се разчуе как е станал жертва на тия глупости, репутацията му ще пострада много повече, отколкото когато съседите научат, че е висял над кладенеца — никога няма да престанат да му се смеят. Толкова по-зле, продължаваше да гърми той, че съществуват хора, които имат толкова ниско мнение за ума му, та се опитват да го баламосват с такива празни дрънканици.
На раздяла, след като Орм му плати за сеното и хмела, той каза:
— Не искам да има кръвна вражда между двете семейства; но ако ми се представи възможност да си отмъстя за оскърблението, бъди сигурен, че няма да я пропусна. Може да мине много време, докато тя се появи, но аз имам добра памет.
Орм го погледна и се усмихна.
— Знам, че си опасен — промълви той. — Ти самият ми го каза. Все пак не мисля, че твоята клетва ще ме накара да будувам нощем. Но ти заявявам, че ако се опиташ да ми причиниш зло, ще те покръстя, дори ако трябва да те държа насила не за краката, а за ушите.
Отец Вилибалд бе потиснат заради неуспешния опит да спечели Гудмунд — беше уверен, че работата му на север е обречена на провал. Но Юлва го успокояваше, че нещата ще тръгнат по-добре, след като издигнат църквата. Орм отговори, че се надява скоро да изпълни обещанието си, но сега най-голямата му грижа е да построи къща и се зарече да се захване с това незабавно. Изпрати двама от хората си в гората да отсекат дървета, да г.и окастрят и да ги довлекат на място; после сам ги няряза с брадвата си. Подбираше много внимателно дървото, използуваше само дебели и безупречни трупи. Заяви, че иска хубава и солидна къща, а не просто някаква горска колиба. Имотът на Аса обхващаше земята, заключена от завоя на реката, и бе защитен от три страни с вода; земята беше здрава и не бе застрашена от наводнения. Имаше място да построи всичко, което си поиска, и работата така му хареса, че колкото повече напредваше, толкова по-амбициозни ставаха плановете му. Постави в къщата вградено огнище от отдушник с плъзгащ се капак за изпускане на дима, какъвто бе видял в двореца на крал Харалд, а покрива направи от обелени ясенови фиданки, покрити със слой брезова кора и дебели чимове. После построи пивоварна, навес за добитъка и склад — много просторни и по-хубави от всички, които беше виждал в този район; накрая, когато ги завърши, заяви, че най-важните постройки са готови и скоро може да помисли и за църквата.
Същата пролет дойде време Юлва да ражда. Аса и отец Вилибалд се грижеха много за нея; имаха куп неща за правене и във възбудата си един през друг се надпреварваха да не оставят нищо недовършено. Юлва пищеше ужасно, кълнеше се, че предпочитала да отиде в манастир и да стане монахиня, отколкото да трае тия болки; но отец Вилибалд сложи разпятието на корема й и зашепна молитви. Накрая всичко мина добре — родиха се близнаци. Бяха две момичета и отначало Аса и Юлва се разочароваха; но когато ги сложиха на коленете на Орм, той нямаше от какво да се оплаче. Всички намираха, че плачат и ритат така енергично, сякаш са момчета; и след като веднъж Юлва прие факта, че са момичета и нищо на света няма да ги промени, тя също се развесели и обеща на Орм следващия път да му роди син. Скоро стана ясно, че и двете ще бъдат червенокоси. Орм се страхуваше да не би това да им донесе нещастие; твърдеше, че щом като са наследили цвета на косата му, има вероятност да му заприличат и в лицето, а не иска да им предаде такова наследство. Но Аса и Юлва го накараха да се откаже от тия лоши предсказания; няма причини, уверяваха го те, да предполага, че ще приличат на него, а за едно момиче в никакъв случай не е недостатък да се роди червенокосо. Повдигна се въпрос какви имена да им дадат. Орм настоя едното да се казва Одню, на баба му по майчина линия, и това достави голямо удоволствие на Аса.