— Но сестра й трябва да наречем на някой от вашето семейство — обърна се той към Юлва. — Ти сама избери името.
— Трудно е да се каже кое ще й донесе най-много щастие — отговори тя. — Майка ми е била пленена по време на война и умря, когато бях на седем години. Казваше се Людмила и беше дъщеря на един вожд на оботритите; насила я отвлекли в деня на сватбата й. Всички, които са ходили по тези земи, твърдят, че най-подходящият момент да нападнеш оботритите или което и да е племе на венедите е, когато празнуват някоя голяма сватба — щом се напият, те губят умение да си служат с оръжието, а наблюдателните им постове заспиват, тъй като медовината, която варят за такива случаи, е много силна. Тогава всеки може без особени усилия да заграби богата плячка, скъпоценности и млади девойки. Не съм виждала по-красива жена от майка ми. А баща ми все казваше, че е имала голям късмет, макар да е умряла рано, защото е останала негова любима съпруга в продължение на три години; а за една робиня от тия земи не било малко благоволение да я допуснат до леглото на краля на Дания и да му роди дъщеря. Но самата тя вероятно бе на друго мнение, защото след смъртта й чух робините да шепнат как наскоро след пристигането й в Дания се опитала да се обеси. Според тях причината била, че когато я помъкнали към корабите да я отвлекат, тя видяла как убиват младоженеца пред очите й. Обичаше ме много; но не зная дали ако кръстим детето на нея, това ще му донесе късмет.
Аса твърдеше, че трябва да се откажат от името, защото няма по-голямо нещастие от това да бъдеш отвлечен от чужденци и ако детето носи името на баба си, може да го сполети нейната съдба.
Но Орм отсече, че това не урежда въпроса.
— Аз също бях откраднат от войници — добави той, — но не смятам, че това ми донесе нещастие; ако не се беше случило така, нямаше да стана такъв, какъвто съм сега, нямаше да спечеля меча и огърлицата, нито пък Юлва. А ако крал Харалд не беше отвлякъл Людмила, нямаше да съществува дъщеря му, с която делим едно легло.
Трудно им беше да вземат решение; от една страна, Юлва силно желаеше да обезсмърти името на красивата си и добродетелна майка, но, от друга — не искаше да изложи дъщеря си на риска да бъде отвлечена от смаландците или някои други диви племена. Когато отец Вилибалд чу спора им, веднага заяви, че Людмила било чудесно и много щастливо име, носела го една благочестива принцеса, която живеела в страната Моравия по времето на стария император Ото. Така решиха да кръстят детето Людмила; всички в семейството предсказваха безоблачно бъдеще на момичето с толкова странно име — не го бяха чували никога досега.
Под акомпанимент от силен плач отец Вилибалд кръсти двете деца веднага щом заякнаха достатъчно. Те растяха бързо, бяха много здрави и скоро започнаха да тупуркат по пода заедно с огромните ирландски кучета, които Орм бе довел със себе си от Сконе; или пък да се бият заради куклите и животните, които Рап и свещеникът дялаха за тях от дърво. Аса беше луда за близначките и проявяваше към двете далеч по-голямо търпение, отколкото към кой да е друг член на семейството. А Орм и Юлва понякога не можеха да решат коя от тях е по-упорита и по-палава. Непрекъснато напомняха на Людмила, че носи името на светица, но това не се отразяваше видимо върху поведението й. Двете деца се разбираха добре помежду си, макар понякога да се стигаше до скубене на коси; и когато наказваха едната с шляпване по дупето, другата стоеше наблизо и ревеше точно толкова пронизително, колкото и провинилата се палавница.
Рано през лятото на следващата година Орм довърши църквата си. Построи я на брега, при завоя на реката, така че да прикрива останалите сгради откъм водата. Направи я толкова голяма, че вътре можеха да седнат шестдесет души, макар че и представа нямаше откъде ще се съберат тия хора. После издигна яки защитни стени в основата на своя полуостров и постави отгоре ограда от колове със здрава порта по средата. Колкото повече строеше, толкова по се страхуваше за къщата си, искаше да се подготви за евентуално нападение от крадци или от главорезите, които крал Свен би могъл да изпрати при тях.
Когато работата приключи, Юлва му роди син за най-голяма радост на всички в къщата. Аса предположи, че това е божия отплата заради църквата, която бяха построили. Орм се съгласи, че най-вероятно тази е причината за щастливото събитие.