Тези думи бяха причина за дълго и сложно разискване. Някои смятаха искането на Орм за доста безразсъдно и казаха, че трябвало да се смята за щастлив, ако му подарят живота. Други отбелязаха, че самоуважението не е голям недостатък у един млад мъж и че претенциите на покровителствуваните от съдбата не може да се пренебрегват с лека ръка. Токе се разсмя. Каза, че е изумен как толкова много мъже, екипажът на цели три кораба, могат да се вълнуват от това дали едно момче носи, или не носи меч. Мъж на име Калв, който се бе изказал против молбата на Орм, поиска да се бие с него заради думите му, а Токе отговори, че с удоволствие ще го удовлетвори веднага щом приключи с чудесния бъбрек, който го занимава в момента. Но Крок им забрани да се бият за такова нещо. Накрая всичко свърши, като Орм си получи меча при условие, че бъдещето му държание ще определи дали ще го смятат за роб или за другар. Но трябваше да плати на Крок за красиво изработеното оръжие от първата си плячка в това пътешествие.
Беше излязъл лек бриз. Крок каза, че трябва да се възползуват от него, и те отплаваха. Качиха се на борда и преминаха през Категат8 с опънати от вятъра платна. Орм се загледа назад в морето и отбеляза, че Крок има късмет — по това време иа годината из тези области били останали много малко кораби по родните места; иначе, ако познавал добре майка си, досега да е тръгнала по петите им заедно с половината жители на Възвишението.
После проми раната на главата си и изчисти засъхналата по косата кръв. Крок му каза, че с белега на челото може да се хвали пред жените. Токе намери стар кожен шлем с метална обшивка. Обясни, че не бил много ценен за тези времена; намерил го при венедите и нямал на разположение по-добър. Не би го предпазил от удар с брадва, но все пак бил повече от нищо. Орм го изпробва и реши, че ще му стане, след като отокът спадне. Благодари му и двамата разбраха, че ще станат приятели.
Заобиколиха Скаге9 при попътен вятър и по старинния обичаи принесоха в жертва на Агир10 и всичките му родственици овче, свинско месо и бира. След тях дълго се носеха крясъците на чайките, което те сметнаха за добра поличба. Гребаха до бреговете на Ютланд11. Там местността бе запустяла и по пясъка често се виждаха останки на потънали кораби. По на юг слязоха на два малки острова. Там имаше вода и храна, но нищо повече. Продължиха надолу по бреговата ивица, като почти през цялото време се радваха на попътен вятър. Настроението на мъжете, освободени от необходимостта да гребат, непрекъснато се повишаваше. Токе отбеляза, че вероятно Орм носи добро време, освен че има късмет за обикновените неща, а това е много важно и ако наистина се окаже така, той може да се надява на благополучно бъдеще. Орм се съгласи с думите му, но Крок бе на друго мнение по въпроса.
— Аз нося хубавото време — рече той, — тъй като от самото начало, много преди да дойде Орм, ни съпътствуваха добро време и попътни ветрове. Всъщност ако не бях уверен, че имам такъв късмет, не бих посмял да предприема тази експедиция. Може би не чак като мене, ама и Орм е късметлия, а колкото повече такива мъже имаме на борда, толкова по-добре за всички ни.
Берсе Мъдрия потвърди това и добави, че хората с лош късмет били най-голямото бреме.
— Човек с човек може да се бори и оръжие с оръжие; на боговете се правят жертвоприношения, срещу черна магия помагат чудеса, но на лошия късмет човек няма какво да противопостави.
За себе си Токе каза, че не знаел дали е късметлия, но винаги имал щастие при риболова. Освен това се справял с противниците си, но пък това можело да се дължи просто на силата и умението му.
— Най-много ме вълнува — продължи той — дали ще имаме късмет да награбим злато и жени в този поход. Чувал съм невероятни разкази за всички хубави неща, които имало на Запад, а май от доста време не съм видял златен пръстен или пък жена. Няма да се оплача дори ако има само сребро и жените не са принцеси, както разказваше Берсе, а просто франкски домакини; не съм много придирчив.
Крок отвърна, че се налагало да потрае още малко, колкото и да било силно желанието му, а Токе се съгласи и рече, че очевидно било така, като не изглеждало по тези места златото и жените да растат по дърветата.
Плаваха покрай брега, не се виждаше нищо освен пясък, блата и от време на време някоя рибарска колиба. Заобикаляха носове, на които стърчаха високи кръстове. Така разбраха, че са стигнали до християнските земи и франкските брегове. Мъдрите хора знаеха, че тези кръстове са били поставени от великия император Карл12, баща на всички императори, за да прогонва северните мореплаватели далеч от земите си; но боговете на Севера се оказали по-силни от неговите.
11
Полуостров в Северозападна Европа, по-голямата му част е в Дания, а южната във ФРГ. — Б. пр.
12
Карл Велики (ок. 742–814) — франкски крал, виден представител на династията на Каролингите, първи император на Светената Римска империя, голям правник и покровител на църквата. — Б. пр.