Всички се разсмяха.
— Защо се боиш от него? — попита Орм.
Но старецът не желаеше да отговори на този въпрос; само поклати глава и ги изгледа хитро, мърморейки под носа си, че не е толкова глупав и знае, че такива хора са по-страшни и от тролове. После се надигна и без да се мотае повече, напусна къщата.
— Празненството ще се състои след седем седмици — каза му Орм на тръгване. — Ако си наблизо, заповядай. Нищо чудно днес да си ми направил голяма услуга.
Трета глава: ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ, КОИТО ДОНЕСОХА СОЛ, И ЗА ТОВА КАК КРАЛ СВЕН ЗАГУБИ ЕДНА ГЛАВА
На следващата вечер чужденците, за които ги бе предупредил Соления Оле, пристигнаха в Грьонинг. Беше започнало да вали и мъжете заедно с конете си спряха близо до портата. Един се отдели от групата и попита за Орм. Каза, че ще му бъдат благодарни, ако ги приютят за през нощта. Хрътките бяха предизвестили за приближаването на непознатите и Орм вече стоеше на входа заедно с Рап, свещеника и петима мъже, всичките въоръжени добре, с изключение на отец Вилибалд. Мъжът, който ги бе заговорил, беше висок и слаб, загърнат в широко наметало. Избърса дъждовните капки от очите си и рече:
— Такъв дъжд е пагубен за амбулантните търговци — нито балите, нито кожените торби могат да издържат дълго, а на конете съм натоварил сол и платове, които ще пострадат, ако се навлажнят. Затова те моля, Орм, макар че съм непознат за теб, да прибереш на сухо стоката и да подслониш мен и другарите ми. Тази молба ти отправя не някой скитник, а Остен, син на Уге от Орестад във Финведен, потомък на Дългия Грим; братът на майка ми пък беше Стюр Мъдреца, когото всички познават.
Докато говореше, Орм го разглеждаше внимателно.
— Водиш много хора със себе си — рече той.
— Имало е случаи, в които са ми се стрували прекалено малко — отвърна Остен. — Стоката ми е ценна, а тази област не е от най-безопасните за търговци като нас. Дотук всичко мина добре и надявам се, така ще продължи. А в торбите ми може да се намери нещо, което ти или жена ти бихте искали да си купите.
— Покръстен ли си? — попита отец Вилибалд.
— Разбира се, че не — възмутено възкликна Остен. — Нито пък някой от хората ми. Ние сме почтени мъже.
— Сега каза повече, отколкото трябва — строго го порица Орм. — Тук всички сме покръстени, а човекът, който ти зададе въпроса, е християнски свещеник.
— Един чужденец не може да знае тия неща — смирено отвърна Остен. — Наистина, чак сега си спомням, че някакъв мъж, когото срещнахме по пътя, ни спомена за него. Забравил бях; говореше най-вече за теб, Орм, за това, че си известен като гостоприемен домакин и славен боец.
Дъждът се усили още повече, в далечината се чуваше трещене на гръмотевици. Остен погледна към стоката и лицето му се помрачи. Хората му стояха до конете и чакаха, обърнали гръб към вятъра и завили глави в наметките си; а дъждът ги обгръщаше като димна завеса.
Рап се усмихна.
— Ето ти добра възможност да си купим евтина сол — обади се той.
Но Орм заговори:
— Произходът ти може да е знатен, смаландецо, и не искам да си мисля лошо за теб, но не е малко да очакваш от някого да приеме в къщата си единадесет въоръжени мъже. Дори да ти изглеждам негостоприемен, не можеш да ме виниш, че се колебая. Давам ти две възможности: или си иди и търси подслон другаде, или остани тук и се настани заедно с хората и стоката си в банята; но преди това, още на вратата, всички трябва да ми предадат оръжието си.
— Условията ти са много тежки — отговори Остен. — Ако се съглася, аз се поставям заедно с цялото си богатство в твои ръце, а никой не поема такъв риск доброволно. Но смятам, че си достатъчно почтен водач, та да се опитваш да заговорничиш срещу мен. пък съм и в такова положение, че нямам друг избор, освен да приема. Затова нека бъде както ти искаш.
Като каза това, той откачи меча от колана си и го подаде на Орм. После се обърна и накара хората си да побързат да пренесат стоката на сухо. Те незабавно изпълниха заповедта, като преди да влязат, всеки остави до вратата оръжието си. Спънаха конете на полянката до реката — през този сезон там нямаше опасност от вълци.
После Орм покани непознатите да хапнат и да пийнат с него. Когато се нахраниха, той започна да преговаря с Остен за цената на солта и платното; реши, че е честен търговец, защото не поиска повече, отколкото един разумен човек бе готов да даде. Пиха за сделката като приятели. След това Остен се извини, че всички са уморени след дългото пътуване, благодари за хубавата вечеря и се оттегли.
Навън бурята се усили. След известно време чуха, че кравите мучат — нощем ги държаха в сайванта до къщата. Рап и краварят излязоха, за да видят дали някои не са се подплашили и избягали. Вече беше съвсем тъмно, само тук-там проблясваше светкавица. Двамата обиколиха внимателно, но не откриха никакви повреди. Изведнъж в тъмнината един тъпичък глас попита: