— Ти ли си Червения Орм?
— Не съм — отговори Рап, — но съм заместникът му в тая къща. За какво ти е?
Блесна светкавица и той видя, че говореше малкото момче, което търговците бяха довели със себе си.
— Искам да го попитам колко ще ми даде за собствената си глава — каза то.
Рап се наведе бързо и го сграбчи за ръката.
— Що за търговец си ти?
— Ако му разкажа всичко, което знам, сигурно ще ми даде нещо — възбудено отвърна момчето. — Остен е продал главата му на крал Свен и сега е дошъл, за да я вземе.
— Ела с мен — рече Рап.
Двамата забързаха към къщата. Орм си беше легнал с дрехите — бурята и присъствието на непознатите го безпокояха. Вестите, които му донесе Рап, моментално го разсъниха. Забрани им да палят светлина и си облече ризницата.
— Как успяха да ме измамят? — запита той. — Оръжието им е тук.
— В денковете имат скрити мечове и брадви — отговори момчето. — Казват, че си струвало да се потрудят за главата ти. Но на мен не смятат да платят, затова ме изгониха на дъжда да пазя конете. Няма да ми е жал, ако нещата се обърнат срещу тях — вече не съм на тяхна страна. Ще дойдат всеки момент.
Хората на Орм бяха вече будни и въоръжени. Заедно с него и Рап наброяваха деветима; но някои бяха стари и на тях не можеше да се разчита, когато дойде време за бой.
— По-добре веднага да отидем там — каза Орм. — Ако имаме късмет, ще ги заварим в спалнята им.
Рап открехна вратата няколко пръста и погледна навън.
— Щастието е с нас — рече той. — Започва да просветлява. Ако се опитат да бягат, ще се превърнат в чудесни мишени за стрелите ни.
Бурята беше утихнала и луната едва започваше да блещука през облаците.
Юлва наблюдаваше мъжете, които се измъкваха през вратата.
— Бих искала всичко да е свършило — промълви тя.
— Не се притеснявай — отвърна Орм — и стопли бира. Някой може да има нужда от нея, щом си свършим работата тая нощ.
Тихо се прокрадваха през тревата към банята. До нея имаше навес за дърва; тъкмо стигнаха там, и непознатите бавно отвориха вратата. През процепа се виждаха сивкави лица, проблясваше оръжие. Орм и неколцина от другарите му веднага хвърлиха натам копията си, но не улучиха. После крясъци и бойни викове изпълниха въздуха, входът се задръсти от тела и търговците наизскачаха навън. Орм се наведе и грабна огромния дръвник, конто стоеше до входа на навеса. Ръцете му едва не се пречупиха от напрежението; вдигна го, пристъпи напред и с всичка сила го запрати към отворената врата. Първите излезли успяха да отскочат навреме, но дръвникът удари стоящите отзад и те, стенейки, се проснаха на земята.
— Това беше умна идея — промълви Рап. Търговците бяха смелчаги — макар че нещата се развиха неочаквано за тях, всички, които бяха на крак, веднага се втурнаха в атака. Последва жестока и доста объркана битка — когато луната влизаше в облак, бе трудно да се различи кой е враг и кой — приятел. Двама нападнаха Орм; с единия той се справи бързо, но другият, нисък и доста набит мъж с яки крайници, нападаше като козел с наведена глава. Събори Орм на земята и го намушка с нож в бедрото. Орм пусна меча; с една ръка обгърна врата на противника си и го стисна с все сила, а с другата сграбчи за китката ръката, която държеше ножа. Дълго се търкаляха в дъжда; непознатият имаше къс врат, беше як като мечка и хитър като трол. Накрая се търколиха до стената на банята — там Орм имаше по-добра опора и промени хватката си. Мъжът започна да издава звуци, които наподобяваха хъркане; после нещо изпука във врата му и той престана да се бори. Орм скочи на крака и взе меча си; но раната го измъчваше, не можеше да пристъпи от болка, макар че чу как двама от другарите му викат за помощ в тъмнината.
Тогава над глъчката от звън на оръжие и крясъци на ранени и умиращи се надигна страхотен вой — отец Вилибалд, стиснал копие в ръка, пристигаше тичешком с огромните ирландски кучета, които бе пуснал от колибата. И четирите бяха побеснели, от устите им излизаше пяна. Нахвърлиха се диво върху търговците; те се вкамениха от ужас, като ги видяха — с размерите си на четиримесечни телета бяха необичайно зрелище за тях. Онези, които успяха да се отскубнат от противниците, побягнаха към реката, следвани по петите от кучетата и хората на Орм. Двама бяха настигнати и убити, но трима успяха да я прегазят и да се спасят. Орм куцукаше след тях колкото можеше, безпокоеше се да не би Остен да е сред избягалите; но когато се върна до къщата, завари Рап, седнал на един пън и облегнат на брадвата си, да разглежда някакъв мъж, който бе проснат в краката му.