Орм сметна предложението за мъдро и уместно; каза, че с удоволствие ще помогне доколкото може.
— Обещавам ти, че ще се покръстят и тримата, преди да напуснат тая къща — добави той.
— Не мога да сторя туй, преди да съм ги посветил в учението ни — рече отец Вилибалд, — а те изобщо отказват да ме слушат.
— Но ще се вслушат в мен — каза Орм.
Заедно се отправиха към банята; Орм и Остен се срещаха за пръв път от нощта на схватката. Смаландецът спеше, по отвори очи още щом влязоха. Главата му беше омотана в превръзки, които отец Вилибалд сменяше всеки ден. Той бавно се надигна в седнало положение, придържайки глава с длани, и се втренчи в Орм.
— Тази среща е щастлива за мен — промълви Орм, — главата ми още си стои на раменете, всъщност дори по-здраво от твоята. Освен това ти дължа благодарности — много мило беше от твоя страна да ми донесеш цяло богатство току пред вратата, Но ти май очакваше, че нещата ще се развият другояче.
— Щеше да е друго — отвърна Остен, — ако момчето не бе извършило предателство. Орм се засмя.
— Не съм си и мислил — рече той, — че тъкмо ти ще се оплакваш от предателство. Но искам да ми отговориш на един въпрос. Ти се опита да ми вземеш главата, кажи сега, кой има право на твоята?
Остен седя известно време умълчан. После отрони:
— Нямах късмет в тая работа. Това е всичко, което мога да кажа.
— Късметът, съвсем щеше да ти изневери — каза Орм, — ако не беше този благочестив мъж, на когото наистина си страшно задължен. Щом чух, че крал Свен иска да му занесат глава, първата ми мисъл беше да му изпратя твоята, но този служител па Христа ме разубеди да изпълня намерението си. Той ти възвърна живота и излекува раната ти, но това не го задоволява, толкова е всеотдаен, че сега иска да спаси и грешната ти смаландска душа. Затова решихме да те покръстим заедно с хората ти. И нямаш думата тук, защото твоята глава ми принадлежи и ще правя с нея каквото си поискам.
Остен ги прониза с мрачен поглед.
— Семейството ми е голямо и могъщо — рече той — и никой от нас не е получил рана или пък обида, без да отмъсти за нея. Затова помни, скъпо ще платиш за това, което си ми причинил, но ще ти излезе още по-солено, ако чрез принуда ме подложиш на такова унижение.
— Не става и дума насила да те карам да направиш нещо — отвърна Орм. — Имаш свободата да избираш. Как предпочиташ: да ти напръскат главата със светена вода, или да я напъхат в чувал и да я изпратят на крал Свен? Обещавам ти, ще я опаковаме много внимателно, за да пристигне в добро състояние — държа той да познае чия е. Може би ще е най-добре да я съхраним в сол; сега имаме голям запас от кея.
— Никой от моето семейство не е бил кръщаван — каза Остен. — Християни са само робите ни.
— Очевидно не знаеш, че Христос е наредил да се покръстят всички хора, в това число и смаландците. Отец Вилибалд може да ти цитира целия пасаж.
— Точните му думи са следните — обади се свещеникът: — „Тръгнете по света и проповядвайте божието слово на всички хора и ги кръщавайте.“ На друго място пък споменава: „Този, който вярва и се покръсти, ще спаси душата си, а този, който не вярва, ще гори н пъклен огън.“
— Нали виждаш — рече Орм. — Изборът си е твой.
В ада без глава ще попаднеш ти,
затова с вода днес се покръстн.
— Греховете ти са много и са страшни — каза отец Вилибалд. — а душевното ти състояние е ужасно; но така е с повечето хора в тази страна. Ако се оставиш да те покръстя, ще влезеш в числото на блажените и когато Бог се яви на небето, за да съди човечеството, което сигурно ще стане съвсем скоро, твоята душа ще бъде сред спасените.
— И още нещо — добави Орм. — От този момент нататък господ ще те подкрепя. Сигурно вече си разбрал колко е дълга ръката му от това, което се случи, когато се опита да ме убиеш. Преди да започна да вярвам в Христос, не съм бил никога така добре. Трябва само да се отречеш от старите богове и да кажеш: „Няма друг освен Бог и Христос е неговият пророк.“
— Не пророк — строго се намеси отец Вилибалд, — неговият син.
— Неговият син — бързо се поправи Орм. — Това исках да кажа. Знам фразата много добре; просто грешка на езика. Това е заради неправилната вяра, която изповядвах по времето, когато служех в Андалусия на Алмансур от Кордова. Но то бе отдавна, минаха вече четири години, откак един свят епископ ме покръсти в Англия, и оттогава Христос ме подкрепя във всичко. Предава враговете в ръцете ми, така че не само ти, но и крал Свен е безсилен да ми стори зло. Има и още много преимущества. Роден съм си късметлия, но откакто приех Христовата вяра, ми върви двойно повече.