Но имаше доста неща да каже по някои други въпроси. Още първия ден, след като всички гости бяха настанени по местата си в църквата и всеки, мъж или жена, получи началната чаша бира, той запали пред олтара три восъчни свещи, отляти от него и от Аса. Там, под собственоръчно изработения кръст, говори на събралите се за светото място, в което се намират.
— Богът, който властвува в този дом — рече той, — е единственият истински бог; той превъзхожда всички други по мъдрост, сила и способност да дарява щастие. Храмът му, отворил сега вратите си за вас, е място, в което царува мир; защото самият той живя в мир и му се радваше, и го предаде на тези, които дойдоха за помощ при него. Пристигнахте тук от места, където владее тъмнина и ерес, за да си отпочинете в негово присъствие, и ще се върнете пак към тъмнина и ерес, когато си отидете, ще потънете в грехове и ще се отдадете с радост на гнусните си навици до мига, в който животът ви свърши и заемете мястото си сред тълпата от прокълнати. Но Христос предлага всеотдайно приятелството си дори на вас, които непрестанно обиждате името и учението му; затова сте приети в неговия дом. Той иска всички хора да са щастливи; така превърна водата в хубава бира, когато се скиташе по света — за да дари с радост приятелите си. Но скоро ще настъпи момент, в който ще престане да е благосклонен към тези дето се отказват от покровителството му. Ужасни ще са техните страдания, щом почувствуват върху гърба си бича на неговия гняв, по-страшни дори от мъките, които изпитал вождът от онази песен, умирайки в ямата със змии. Нима не сте съгласни, че е страшно да си негов враг? Но засега предложението му все още важи и всеки, който желае, може да му служи и да си осигури закрилата му просто като се покръсти. А тези, които не сторят това, ще се спасяват както могат.
Гостите с интерес слушаха речта на отец Вилибалд, шепнеха си, че голяма част от разсъжденията му не са лишени от мъдрост, макар че не можеха да приемат сериозно някои от твърденията му. Виждаше се, че старите слушат по-внимателно от младите — защото момците и девойките не можеха да откъснат погледите си от Юлва. Тя наистина представлявате чудна гледка — притежаваше зряла и спокойна красота, изпълнена с добри намерения към всички наоколо. Облечена бе в нова рокля, ушита от най-скъпия плат, който бяха открили в торбите на Остен, извезан с коприна и сребро; а на шията си бе окачила андалуската огърлица. От начина, по който я бяха зяпнали повечето гости, личеше, че такава жена и такова украшение са нещо, което рядко може да се види; и Орм се почувствува още по-доволеч, като се увери, че те са оценени по достойнство.
Щом свещеникът свърши, Орм се опита да убеди неколцина от по-мъдрите гости, че разумният, мъж не би пропуснал ла се покръсти, ако държи на интересите си; но единственият резултат от това бе, че двама от тях заявиха, че по този въпрос си струва да се помисли. Дори няколко часа по-късио, когато всички бяха започнали да се понапиват, не успя да постигне повече.
Следващият ден беше неделя и отец Вилибалд разказа на гостите как Господ сътворил света за шест дни и на седмия почивал. Тази история им хареса много. После им обясни как Христос възкръснал на същия този ден много години по-късно, но в това им беше по-трудно. да повярват.
Накрая доведоха Харалд Ормсон в църквата, за да го покръстят. Аса го занесе до коритото и отец Вилибалд изпълни церемонията възможно най-тържествено, като пееше толкова силно молитви на латински, че заглуши ревящото бебе и накара присъствуващите да потреперят по местата си. Когато службата свърши, вдигнаха тостове за детето и в памет на трите героични личности — Харалд Синия зъб, Свен Мишия нос и Ивар Широката прегръдка, чиято кръв течеше във вените му.
След това всички отидоха до реката да наблюдават покръстването на смаландците. Доведоха Остен и другите двама от банята и ги накараха да нагазят във водата. Те застанаха в една редица, гологлави и начумерени, а отец Вилпбалд се настани пред тях в мялка лодка. До него беше Рап; държеше няколко копия, в случаи че смаландците опитат да се съпротивляват. Свещеникът редеше молитви, а гласът му потреперваше от радостната възбуда — този миг бе велик за него. После ги накара да сведат глави и със замах ги поръси с върбовото клонче. След това ги благослови поред, полагайки ръце върху всяка глава; наведе се от лодката си застрашително напред, за да им даде по една братска целувка по челото.