Те изтърпяха всичко това със съвсем безизразни лица, сякаш не забелязваха присъствието на отец Вилибалд или пък това, което прави с тях и събраните на брега наблюдатели.
Когато прегазиха обратно на брега, Орм им каза, че са свободни да вървят където пожелаят.
— Но преди да тръгнете — добави той, — искам да ви дам още един пример за християнско милосърдие, господ заповядва на нас, християните, да сме щедри към враговете си дори ако са се опитали да ни вземат живота. Не бих искал да се покажа по-малко религиозен от останалите и ще спазя тази заповед.
Нареди да дадат на всекиго от тримата храна за из път — същата, от която гостите с удоволствие бяха яли в църквата предната вечер. Подари им също по един кон — от тези, които бяха довели с кервана си.
— Сега си вървете с мир — рече той — и не забравяйте, че сте последователи на Христа.
Остен се втренчи в него и за пръв път през този ден проговори:
— Аз съм човек с дълга памет — бавно изрече той така, сякаш беше много уморен.
Не каза нищо повече, качи се на коня си, мина през портата и заедно с двамата си придружители изчезна в гората.
След това всички се върнаха в църквата, а гощавката продължи толкова весело и шумно, че когато отец Вилибалд се опита да им разкаже още нещо за християнството, не успя да вземе думата. Гостите заявиха, че предпочитат да слушат за приключенията на Орм из чуждите земи и за враждата му с крал Свен. Орм удовлетвори молбата им.
Населението от тази област не изпитваше кой знае каква любов към крал Свен. Пограничните обитатели имаха една особеност — бяха щедри на похвали, когато се отнасяше до умрелите вече крале, но рядко казваха нещо добро за живите. Затова избухнаха бурни аплодисменти и одобрителни възгласи, когато Орм им разказа как отец Вилпбалд хвърлил камък по крал Свен и така го цапардосал по устата, че я разкървавил и му разклатил зъбите. Гостите побързаха да си налеят, за да пият за здравето на малкия свещеник. Мнозина се клатеха напред-назад на пейките си с широко отворени уста и стичащи се по страните сълзи, а други не можеха да преглътнат бирата си от смях и я изплюваха пред себе си на масата. Всички се развикаха весело, че никога не са чували толкова дребничък човек да извърши подобно геройство.
— Господ ме вдъхнови тогава — скромно отвърна отец Вилибалд. — Крал Свен е враг на Бога, затова слабата ми ръка успя да го повали.
— Чували сме — намеси се един известен гост на име Ивар Ковача, който седеше близо до Орм, — че крал Свен мрази всички християни и особено техните свещеници; убивал ги при първа възможност. Не ще е трудно да се досетим за причините на тази ненавист, след като ръката на такъв човек му е нанесла подобен удар. Едва ли има по-голямо унижение за един крал. Това е нещо, което трудно се забравя.
— Особено ако е загубил някои друг зъб — обади се едър земевладелец от по-далечиия край на масата, наричан Черния Грим от планината. — Всеки път, щом захапе кора хляб или някой овчи кокал, ще си спомня тази случка.
— Така е — обади се трети, на име Уфе Сакатия. — Същото стана с мен, когато загубих крака си при кавгата със съседа ми Торвалд от Лангалед. Както се карахме, той замахна към крака ми и аз не отскочих навреме. Много след като чуканчето зарасна и се бях научил да ходя с дървения крак, продължавах да се чувствувам слаб и уморен не само когато стоях прав, но дори ако седях или лежах в леглото — жена ми може да потвърди, защото дълго време живя като вдовица. Но накрая ми провървя — проснах Торвалд на собствения му праг със стрела в гърлото и изведнъж се почувствувах толкова жизнен, че подскочих нависоко и си счупих и здравия крак. До ден днешен тази енергия не ме е напуснала.
— Не отец Вилибалд е причината брат ми да преследва християните — рече Юлва. — Винаги ги е мразил, особено откакто баща ми взе тяхната страна и се остави да го покръстят. Не можеше да погледне дори светия епископ Попи, който беше толкова благ човек, без да започне да мърмори нещо против него; макар че повече не смееше да направи, докато властта бе в ръцете на баща ми. Но сега, ако слуховете са верни, убива всякакви — и епископи, и свещеници, — само да му паднат в ръцете. Дано да умре скоро.