Считаш ме за неприятел,
о, крал Свен!
Чух, че пиеш за смъртта ми,
о, крал Свен!
Неподготвен не ме свари —
Бог е с мен.
С меч да тръпнеш те накарах,
да се преклониш, крал Свен!
Онези от присъстващите, които бяха в състояние да изслушат и да оценят достойнствата на този стих, го приеха с одобрение. Орм отпи голяма глътка бира — виждаше се, че отново е в отлично настроение.
— Добре прекарахме вечерта рече той. — Съчинихме поема, която достави удоволствие на всички ни и която несъмнено ще раздразни крал Свен. Такова невероятно съвпадение, на едно празненство да присъствуват двама поети — май тук те не се намират на всяка крачка; и макар да не сме съвсем равностойни, ти се представи с чест, Гисле, затова ще пия за твое здраве.
Но когато Орм се вгледа през дима от факлите към дъното на църквата, не го откри никъде; не беше и сред заспалите под масата. Тъй като мястото на Раиви бе също празно, родителите им решиха, че най-вероятно им се е приспало и като добре възпитани деца са се оттеглили, без да безпокоят възрастните.
Тази вечер отец Вилибалд, благодарение на Аса и Юлва, получи обещание от четири от присъствуващите жени, че скоро ще може да покръсти децата им при условие, че използува същото корито и изпълни церемонията не по-малко тържествено. Но още никой от гостите не бе проявил сам желание да се покръсти, макар всички да бяха във весело настроение — бяха яли и пили до насита. Затова свещеникът трябваше да покаже възможно най-голямо търпение, въпреки че се беше надявал на по-окуражителни резултати.
На следващия ден, последният от гощавката на Орм, гуляят достигна връхната си точка. Орм имаше още доста резерви от пушено овнешко месо, повече от половин прясно заклан вол, две бъчви бира и ведро със силна медовина от липов мед. Той заяви, че няма да направи чест на никого, ако не ги изпият до края на гощавката. И гостите се постараха да не опетнят нито честта на Орм, нито пък своята. Обещаха да направят всичко, което е по силите им, и още със ставането си същата сутрин упорито се заеха да го изпълнят. Казаха, че възнамеряват да изпратят под масата както домакина, така и свещеника, преди последната капка от чашите да бъде изпита.
Орм дръпна отец Вилибалд настрана, за да се посъветва с него по един важен въпрос. Искаше да знае дали Господ би одобрил, ако покръстят езичниците, докато са в състояние на алкохолно опиянение н не съзнават какво става наоколо.
— Ако той няма нищо против — добави Орм, — струва ми се, че както започва денят, ще свършим добра работа тази вечер.
Свещеникът отвърна, че Орм повдига много спорен въпрос, по които са се препирали свети служители, посветили целия си живот на изкуството да се покръстват неверници.
— Някои учени смятат — продължи том, — че е редно да се постъпи така, когато Дяволът е особено упорит и не се поддава на влияние. Те подкрепят твърдението си, като дават за пример великия император Карл, който поискал да покръсти едни диви саксонци, докато изпълнявали своите обреди, и зашеметил с тояга по-непокорните от тях, завлякъл ги насила и ги покръстил, за да потуши необузданите им богохулни излияния. Не мога да отрека, че подобни деяния причиняват силно раздразнение на Дявола, и не виждам особена разлика между това дали ще зашеметиш езичниците, или ще ги опиеш до безпаметност с бира. От друга страна, светият епископ Пилигрим от Залцбург, който живял по времето на стария император Ото, беше на противоположно мнение и е изразил това в едно свое много мъдро послание до епархията му. Добрият ми господар, епископ Попо, винаги е давал право на епископ Пилигрим; твърдеше, че наистина Дяволът се дразнел, като гледа как покръстват неговите поклонници, докато са в несвяст, ала това състояние било много краткотрайно — след като те идвали на себе си и научавали какво им се е случило, губели цялата почит и любов към Бога, която им била внушена при покръстването. Отново пускали Дявола в душите си, дори още по-широко ги отваряли за него и повече от всякога беснеели срещу Христос и последователите му; затова в такива случаи не се постигали добри резултати. Ето защо светите хора, за които споменах, смятат, че не е препоръчително да се покръстват езичници в такова състояние.
Орм въздъхна.
— Сигурно е така — рече той, — щом си го чул от устата на самия епископ Попо. Той най-добре от всички разбира Господа. Много жалко, че мисли така.
— Такава е божията воля — отвърна отец Вилибалд и тъжно поклати глава. — Задачата ни щеше да е прекалено проста, ако можехме да включим бирата като помощно средство при опитите си да покръстваме неверниците. Нужно е нещо повече от бира — красноречие, добри дела и огромно търпение, а то е добродетел, която се постига изключително трудно и дори да се придобие, лесно се загубва.