Влязоха в заливчетата, за да се приютят от задаващата се буря и да преспят на спокойствие — водите им бяха по-солени и по-наситенозелени от тези, които познаваха досега, и се надигаха и спадаха с морските приливи и отливи. Не се виждаха кораби, нито пък хора, само тук-там имаше следи от стари сгради. Много села са процъфтявали по тези места, преди да дойдат хората от Север, по отдавна всичко бе разграбено и опустошено, така че сега човек трябваше да пътува доста дълго на юг, докато се добере до някаква по-ценна плячка.
Стигнаха до мястото, където морето между Англия и континента се стеснява; някои предложиха да обърнат към английския бряг. Знаеха, че крал Едгар13 е умрял наскоро и наследниците му са още малолетни, поради което викингите често посещават тези земи. Но Крок и Берсе заедно с по-мъдрите от екипажа настояваха, че все пак земята на франките е най-добрата, ако успеят да стигнат достатъчно на юг. Кралят им и императорът на Германия водели спор за границата си и били във война, а за скандинавците крайбрежните области на воюващите страни винаги били добър обект за плячкосване.
Продължиха надолу покрай франкския бряг, но сега плаваха по-навътре в морето и бяха нащрек, защото минаваха близо до областите, които северните хора бяха завоювали от краля на франките. Тук по носовете и по устията на реките непрекъснато се виждаха кръстове, а още по-често се срещаха колове с набучени на тях брадати глави, които показваха нежеланието на владетелите на тези земи да посрещат по бреговете си мореплаватели от родния Север: Крок и другарите му бяха на мнение, че това е доста негостоприемно от страна на хората, които се радват на благата на тази плодородна земя, но, казаха си те, „какво може да се очаква от сконийци и сяландци“ и попитаха Орм дали няма роднини тук. Той отвърна, че доколкото знае, няма, роднините му винаги ходят в Ирландия, но ще има предвид идеята да се набучват глави върху колове, когато се върне вкъщи — от тях стават чудесни плашила, които ще пазят овцете му. Всички се разсмяха и решиха, че той си служи добре с думите и съвсем не е толкова беззащитен.
В устието на една река нападнаха от засада няколко рибарски лодки, но не намериха нищо ценно; а когато попитаха мъжете къде наоколо се намират богатите села, не изкопчиха никакъв отговор. Убиха няколко от тях, но останалите продължаваха да мълчат: пуснаха ги живи — бяха в окаян вид и не можеха да служат за гребци, а не биха донесли и печалба, ако ги продадяха като роби. Неведнъж под прикритието на нощта се промъкваха на брега, но не спечелиха нищо — хората тук живееха в големи и добре защитени села и на няколко пъти трябваше да бързат назад към корабите си, за да не ги обградят или избият. Надяваха се, че скоро ще отминат владенията на скандинавците.
Една вечер срещнаха четири дракона, които идваха от юг. Изглеждаха тежко натоварени и Крок остави корабите си да минат близо до тях, за да прецени силата на екипажа им. Беше тиха вечер и те бавно гребяха едни срещу други; непознатите поставиха на мачтата си дълъг щит, обърнат нагоре, за да покажат, че са с приятелски намерения. Хората на Крок разговаряха с тях от разстояние един хвърлей, а всеки от главатарите се мъчеше да прецени силата на другия. Чужденците казаха, че били родом от Ютланд и се връщали вкъщи след дълъг поход. Предното лято плячкосвали в Бретан със седем кораба, а после проникнали още по на юг, зимували на някакъв остров край устието на Лоара н тръгнали нагоре по реката, но сред тях избухнала страшна епидемия и сега се връщали у дома с всички кораби, за които успели да намерят сили и хора. Когато ги попитаха каква плячка носят, те отвърнаха, че мъдрите мореплаватели никога не броят богатството си, преди да го закарат непокътнато вкъщи. Можели да им кажат само, че нямат основание да се оплакват от спечеленото — явно в случая се смятаха за достатъчно силни да се защитят. В сравнение с миналото сега опасността от неуспешна експедиция била по-голяма. Това важело дори за най-южните земи, но пък този, който попаднел в някоя неразграбвана досега област на Бретан, щял да бъде щедро възнаграден за усилията.
Крок попита дали имат вино или добра бира, които искат да разменят срещу свинско н сушена риба, а междувременно се опитваше да приближи до корабите им. Силно бе изкушен да ги нападне и така с един удар да получи компенсация за всичките си неволи досега. Но ютландският капитан веднага обърна кораба си срещу техния, така че им препречи пътя. Отвърна, че предпочита да запази виното и бирата за собствените им нужди.
13
Крал Едгар (957–975) — при него се укрепва административната уредба на държавата, процъфтяват строителството, културата. — Б. пр.