— Бих искал да служа на Бога колкото може по-добре — отвърна Орм, — но не ми побира умът как да разпространим учението му сред добрите ми съседи.
Оставиха нещата така н продължиха да пият весело и с добро темпо. По-късно този ден, когато повечето от гостите все още успяваха да седят в що-годе изправено положение, омъжените жени посетиха сина на Юлва и по стар обичай му занесоха кръщелни дарове с пожелания за добра сполука. В това време мъжете, почувствували нужда от глътка свеж въздух, излязоха на тревата и устройваха игри и състезания за изпитание на силата като дърпане на пръсти, борба и повдигане от седнало положение сред буен смях и окуражителни подвиквалия. Някои се премятаха презглава, а други, по-смелите измежду тях, изпробваха силите си в един спорт, известен под името „вдигане на възел“38, но — слава богу, без някой да се напрегне прекомерно, та да си счупи крак или ръка или пък да си изкълчи врата.
Докато траеха тези спортни игри, в Грьонинг пристигнаха четирима странни просяци.
Шеста глава: ЗА ЧЕТИРИМАТА СТРАННИ ПРОСЯЦИ И ЗА ТОВА КАК БРАТЯТА ЕРИН ПОМОГНАХА НА ОТЕЦ ВИЛИБАЛД
Изглеждаха както повечето просяци, мъкнеха се пеша, нарамили торби и тояги, и пристигнаха в къщата изнемощели от глад и жажда. Юлва седеше на пейката пред дома си, потънала в сериозен разговор с майките на Гисле и на Ранви. Същата сутрин двамата млади бяха дошли при нея, изпълнени с върховно блаженство. Довериха й, че си допадат много, и я помолиха да говори с родителите им и да ги убеди, че трябва да ги оженят в най-скоро време. Юлва с удоволствие се съгласи да помогне с каквото може. Накара прислужницата си да повика Орм, щом и съобщиха, че па портата има някакви просяци — той беше заповядал да не пускат вътре непознати, докато сам не ги разгледа добре.
Орм огледа внимателно пътниците; те отговориха подробно па въпросите му, но не приличаха на обикновени просяци. Водачът им беше огромен мъж, доста позатлъстял и широк в бедрата. Брадата му беше посребрена, а очите му гледаха проницателно изпод периферията на шапката. Влачеше единия си крак, сякаш коляното му беше схванато. Смело отговори на въпросите и по акцента му личеше, че е швед. Обясни, че идват от Сяланд и отиват на север отвъд границата. През Сунд ги превозил някакъв рибар и от Ландьоре нататък се изхранвали с милостиня.
— Но днес не сме яли нищо — добави той. — Тук къщите са далеч една от друга, а в последната, която посетихме, не ни дадоха и троха за из път.
— Въпреки това — рече Орм — досега не съм виждал така добре охранен просяк като теб.
— Тиганиците в Дания и в Сконе са много питателни — отвърна другият с въздишка. — Боя се само, че докато стигнем в областа Мялар, действието им ще поотслабне, а и аз заедно с тях.
Мъжът до него беше по-млад, с по-крехко телосложение и бледа кожа. По страните му растеше гъста, черна, съвсем къса брада. Орм го загледа. После каза:
— От вида ти човек би предположил, че си бил бръснат за свещеник.
По-дребничкият се усмихна тъжно.
— Брадата ми изгоря една ветровита нощ, когато пекох свинско на открит огън — рече той, — и още не е пораснала както трябва.
Най-дълго погледът на Орм се задържа върху последните двама; гледаше ги с любопитство, но за тях не можа да каже нищо. Приличаха на братя — бяха слаби и дребни, с дълги уши и, големи носове, а кафявите им като на катеричка очи го гледаха умно. Макар и ниски на ръст, изглеждаха много подвижни и мускулести. Стояха, обърнали глави настрана, заслушани в кучешкия, вой. После изведнъж единият постави пръст в устата си и изсвири по странен начин. Звукът беше мелодичен и трептящ. Кучетата моментално млъкнаха и започнаха да мъркат като котки и да въздишат така, както често правеха, когато наоколо няма непознати.
— Какви сте — запита Орм, — тролове или просто магьосници?
— Уви, пито едното, нито другото — отговори мъжът, който бе изсвирил с уста, — макар че много ни се иска да с така. Гладни сме, но не можем с магия да си набавим храна.
Орм се усмихна.
— Няма да оставя стомасите ви празни — рече той, — пък и не се страхувам от заклинания, докато е още светло; но досега не бях виждал просяци като вас. Никой чужд човек до този момент не е успявал да укроти кучетата. Понякога дори аз се справям трудно с тях.
— Ще те научим как — обади се вторият от дребничките братя, — само да си напълним стомасите и да сложим в торбичките си храна за две яденета напред. Ние сме скитници без господар, разбираме от кучета по-добре от всеки друг.
38
Нещо като предизвикателство да си счупиш врата. Игра, която се играела само от пияни мъже на някое празненство. Единият (по-слабият) сядал на земята, а по-силният заставал на колене и лакти. Тъкмо той рискувал да си счупи врата. По-слабият сядал с вдигнати до брадата колене и с разкрачени крака, обгръщал бедрата си с ръце и ги сключвал под коленете. След това силният вкарвал главата си между неговите колене върху дланите му и опитвал да се изправи, а този отдолу, обгръщайки врата на противника си, стискал с всичка сила коленете и сключените си ръце. — Б. а.