Орм ги увери, че не би ги оставил да си тръгнат с празни торби, и ги покани да влязат.
— Случихте удобен момент — продължи той. — Пристигате в разгара на голяма гощавка; за всички ви ще има достатъчно тиганици, а сигурно и по още нещо; но гостите ми ще съжаляват, че не можете да играете тъй добре, както свирите с уста.
Двамата дребни мъже се спогледаха и си намигнаха, но не казаха нищо. Заедно с другарите си последваха Орм в къщата. Той викна на Юлва.
— Водя ти едни пътници, някои големи, други — малки, но те всички си мечтаят за блюдо от празничните ти гозби.
Юлва прекрати разговора: вдигна глава и кимна, замислена за съвсем други неща; после, щом съзря двамата дребни мъже, очите й се разшириха от изненада и скочи от пейката,
— Братята Ерин! — извика тя. — Фелимид и Фердиад! Шутовете на татко! Живи ли сте? За бога, мили приятели, как така сте станали просяци? Толкова ли сте стари, та не можете да упражнявате своето изкуство?
Двамата се втренчиха в нея не по-малко изумени; после се усмихнаха. Пуснаха на пода торбите и тоягите, направиха няколко крачки към Юлва и изведнъж подскочиха едновременно и се преметнаха във въздуха. Единият остана изправен на ръце и продължаваше да подскача насам-натам, издавайки тихо радостни възклицания, а другият се сви на кълбо и започна да се търкаля към нозете й. След това и двамата скочиха отново на крака и се поклониха сдържано и тържествено.
— Не сме остарели, както сама виждаш — каза единият от тях, — ти, най-красивата от всички дъщери на крал Харалд. Не забравяй, че годините се боят от такива майстори като нас, макар че измина доста време, откакто видя номерата ни за първи път, седнала на бащините си колене. Но сега сме по-гладни оттогава.
Мнозина от гостите, мъже и жени, се скупчиха бързо да видят по-добре тези невероятни мъже, които можеха да подскачат на ръце. Но Юлва отсече, че новодошлите първо трябва да се нахранят и да пийнат на спокойствие и че към тях трябва да се отнасят с не по-малко внимание, отколкото към всеки друг гост в църквата. Сама ги отведе в къщата и им сложи от най-хубавото месо и пиене. Не бе нужно да ги подканят да ядат, Близначките и Веселия Улф ги последваха и седнаха тихичко в един ъгъл — все се надяваха, че нисичките мъже може да изпълнят още някой номер, а междувременно Орм обясни на гостите кои са тези странни просяци, предизвикали тяхното удивление.
— Бяха смешници на крал Харалд — рече той, — но вече си нямат господар. Ирландци са и са много известни. Виждал съм ги веднъж на коледния пир на краля, но тогава бяха облечени в пъстри дрехи, украсени с пера, затова сега не можах да ги позная. Нямам представа как са станали скитници; това ме обърква и огорчава; но да седнем и да си пием бирата, а след това много бързо ще разберем какво се е случило с тях.
След като просяците се нахраниха добре, шутовете не възразиха на поканата да се присъединят към гостите, които, отдъхнали за малко, отново здравата се бяха захванали с пиенето; но останалите двама се бяха вторачили мълчаливо в празните чинии. Когато ги попитаха защо са така тъжни, те отговориха, че били изтощени от тежкото пътуване и от току-шо изядената хубава вечеря. Отец Вилибалд ги заведе в стаята си, за да си починат на спокойствие. После дръпна смешниците настрана и известно време води с тях сериозен разговор; никой не смееше да ги обезпокои. Бяха стари приятели — още от времето, когато за пръв път се срещнаха в двора на крал Харалд — и се радваха да подновят познанството си след толкова дълга раздяла.
Когато най-накрая всички гости заеха местата си в църквата, те се настаниха от двете страни на свещеника. Задаваха им много въпроси и присъствуващите с нетърпение очакваха да видят умението им; но те седяха и мълчаливо си сръбваха от бирата, сякаш не съзнаваха, че са причината за това възбуждение. Орм промълви:
— Нелюбезно ще е, ако поискаме да ни покажете номерата си, защото сигурно сте уморени след такъв дълъг път, а и никой, странник или гост, който се ползува от гостоприемството на моя дом, не е задължен да плаща за това. Е, не мога да отрека, бихме искали да се възползуваме от случая, че в разгара на кръщелното празненство в чест на сина ми тук са пристигнали такива знаменитости. Зная, че вие двамата сте се прочули навред, чувал съм, че в света няма шутове, които да се мерят с ирландците.
— Вожде — отвърна единият, — чул си самата истина и, уверявам те, дори в Ирландия няма други, толкова известни майстори като мен, Фелимид О Флан, и брат ми Фердиад, който не пада по-долу. Дедите ми са били все кралски шутове още от времето, когато прадядо ми, Флан Дългоухи, преди много години показал изкуството си пред крал Конхобар МакНеса от Ълстър и пред героите на Червения клон в салона на Емин Маха; но в нашето семейство винаги е било закон, след като се изучим добре на занаята и спечелим званието майстори, да даваме представления само когато ни заповяда човек от кралско потекло. Запомни, че ние, дето веселим кралете, сме си избрали не само най-трудното призвание на света, но и нещо, което е от полза за цялото човечество. Когато един крал не е в настроение и войниците му започват да скучаят, те се превръщат в заплаха за другите, но щом някой добър шут им поиграе, те се заливат от смях над чашите с бира и си лягат доволни, оставяйки съседите си и населението да спят спокойно. Затова след свещениците нашето предназначение е най-полезно. Духовниците предлагат блаженство на небето, защото имат влияние върху бога, а ние — щастие тук, на земята, заради влиянието, което оказваме върху настроението на кралете. В Ирландия има много крале, затова и нашите смешници са най-добрите в света — те са различни видове: акробати, клоуни, вентрилоквисти, имитатори на животни, хора, които кълчат тялото си, други, които кривят лицата си, гълтачи на мечове, танцьори с яйца и други, които изпускат пламък през ноздрите си. Но истинските майстори владеят не само едно или друго изкуство, а умеят да вършат всички тия неща. Хората в Ирландия твърдят, че най-добрите в днешно време не падат по-долу от тримата известни смешници на крал Конайр в миналото, за които се разказва, че можели да предизвикат смях дори у хора, застанали до трупа на майка си или баща си.