Фелимид се поусмихна замислено, като отпиваше от чашата си бавно и продължително. Всички гости вдигнаха наздравица в негова чест и се развикаха, че бил добър разказвач, но с нетърпение очаквали да чуят смелата му постъпка. Той кимна и продължи:
— Когато влязохме при краля, той седеше на трона си и беше вече пиян; дотогава не бях виждал толкова спокоен и доволен от живота човек. Щом ни зърна, изкрещя на гостите, че сега щели да ги забавляват двамата известни майстори, фокусници и смешници от Лейлин. А булката, която седеше до него, обсипана с венчални украшения, дори не изглеждаше тъжна — младите жени бързо се приспособяват към друг мъж, а и може би крал Кола й изглеждаше по-добра партия от бившия ни господар, крал Домнал. Започнахме с прости смешки, но ги играехме добре и изпълнявахме най-обикновени трикове. Кралят беше в толкова весело настроение, че веднага се разсмя неудържимо. Всички в салона последваха примера му. Когато Фердиад се изправи на главата си и започна да свири на флейта, а аз обикалях около него и ръмжейки, играех танца на мечките, ръкоплясканията не стихваха. Кралят се тръшна върху облегалката на трона с широко отворена уста, заливайки с медовина дрехата на булката. Останал без дъх, пищеше, че не бил виждал досега такива като нас. Наострихме уши и шепнешком обсъдихме положението. Ако той не беше срещал подобни смешници, то пък ние не бяхме чували някой да се смее така на простичките номера, дето му показахме. Преминахме към по-сложни изпълнения и към по-съдържателни анекдоти — кралят започна да се смее като луд, като сврака през май, когато види, че слънцето пробива през ирландските мъгли. И ние се поразвеселихме — поднесохме му най-майсторските си изпълнения и най-веселите смешки — те можеха да накарат дори хора, потънали в скръб или измъчени от болести, да се хианат за корема от смях. Крал Кола се смееше все по-гръмогласно и се задъхваше все повече и повече: накрая смехът му се извиси така, че звучеше като разбиващите се вълни на брега на Донегал по време на пролетния прилив. После изведнъж лицето му посивя, той се свлече от трона си и се изпружи на пода; нещо се беше пръснало от смях вътре в него. В същия момент Фердиад и аз се спогледахме и поклатихме глави, спомняйки си за господаря Домнал. Решихме, че донякъде сме успели да се отплатим за подаръците и любезността, с която ни бе отрупал. Кралицата се разпищя от ужас и всички присъствуващи се втурнаха към краля, а ние се запътихме към вратата; още преди да стигнем дотам, чухме викове, че кралят е умрял. Не се бавихме повече, плюхме си на петите и тръгнахме на север през пустоша, както епископ Асаф е бягал през полето в Маг Слехт, когато го преследвали червените духове. Потърсихме убежище при крал Сигтрюг от Дъблин и мислехме, че там ще бъдем в безопасност; но кралица Емер изпрати след нас войници. Те казали на крал Сигтрюг, че сме роби, които кралицата е наследила от първия си съпруг, крал Домнал, и че от злоба сме убили сегашния й мъж; искала да ни убие, защото сме й причинили зло и сме опетнили доброто й име. Успяхме да се укрием на един търговски кораб и избягахме при датския, крал Харалд. Постъпихме на служба при него и там ни провървя. Но докато бе жив, на никого не разказахме това, което се случи с крал Кола — не искахме крал Харалд да разбере, за да не си помисли, че може да го сполети същата съдба.
Щом Фелимид свърши разказа си, хората по масите вдигнаха невъобразим шум. Мнозина започваха да се напиват и крещяха, че макар ирландецът да е добър разказвач, те не искат думи, а дела, искат да видят изпълненията, с които клоуните са причинили смъртта на крал Кола. Орм се съгласи с тях:
— Чухте вече — обърна се той към смешниците, — че още от момента, в който ви познахме, изгаряме от любопитство; а сега, след като ни разказахте тази история, то е двойно по-голямо. Не се притеснявайте, никой няма да ви търси сметка, ако някой тук се пръсне от смях. Това би било само чудесен завършек на моята гощавка — така тя ще остане в историята на граничната област.
— Ако наистина е вярно — рече Юлва, — че можете да играете само в присъствието на човек с кралска кръв, тогава не съм ли аз равностойна на кой да е от тия незначителни ирландски крале?
— Разбира се — бързо отвърна Фелимид, — никой повече от теб, Юлва, не би могъл да има претенции за кралско потекло. Но съществува още една пречка и ако имаш търпение, ще ти разкажа как стоят нещата. Моят пра-пра-пра-пра-пра-прадядо, Фелимид Козята брада, на когото съм кръстен, бил най-известният шут по времето, когато крал Финехта Гулайджията бил кралят на кралете в Ирландия. Той първи от нашия род се покръстил в християнството. Веднъж по време на едно пътуване в стаята, където нощувал, на Козята брада му се явил свети Адамнан. Изпълнен с уважение и страхопочитание, той решил, че светецът е по-велик от всеки крал, и за да изрази възхищението си, му показал своето изкуство, докато другият си седял на масата. Изпълнил най-сложните номера и така се престарал, че накрая си счупил врата и се проснал мъртъв на пода. Щом светецът разбрал какво се е случило, надигнал се, отишъл при дядо ми и го докоснал по врата, изричайки най-силно въздействуващите си молитви, и го съживил, макар че главата му си останала изкривена до последния му час. В знак на благодарност за извършеното чудо нашето семейство спасява една традиция — можем да играем пред архиепископите на Кашел и на Армаг, пред абатите на Йона и на Клонмакнойс, както и пред всички крале; но не ни е позволено да показваме изкуството си в присъствието на мъже или жени, които не са покръстени, По тази причина не можем да играем тук сега, макар че, ако зависеше от нас, с удоволствие бихме го сторили.