Орм се вторачи изумен в дребния ирландец, като чу тези думи — той лъжеше, ако се съди по спомените му от коледното празненство в двореца на крал Харалд. Тъкмо се канеше да каже това на глас, и улови предупредителния поглед на отец Вилибалд, който го накара да затвори уста.
— Може би така е пожелал сам Господ — тихо промълви другият ирландец. — Без да се хваля, но смело мога да твърдя, че близките придворни на краля поискаха да се покръстят най-вече, за да могат да останат в стаята, когато дойде време да изнасям представление на краля.
Юлва отвори уста и каза нещо, но в същия момент Орм, отец Вилибалд и двамата братя заговориха едновременно, така че думите й бяха напълно заглушени от гласовете им, от възклицанията на разочарование и от гълголещите и хъркащи звуци на пияните, които идваха от различни части на помещението.
Орм рече:
— Надявам се, че вие двамата ще останете по-дълго тук. Искаме да се насладим на изкуството ви, след като гостите си отидат — в моя дом всеки, мъж или жена, е добър християнин.
При тези думи много от младежите се развикаха още по-силно, искаха да видят изпълнението на смешниците независимо от това какви жертви трябва да направят.
— Ако няма друг изход, покръстете ни! — обади се един. — Не се бавете, само нека веднага да започват.
Някои от по-старите се разсмяха, но други изглеждаха замислени и неуверено се споглеждаха.
Гисле, синът на Черния Грим, скочи върху пейката и изкрещя.
— Нека тези, които не желаят да участвуват, да си ходят — да се върнат в удобните купи сено — само да не ни се пречкат тук.
Шумът и възбудата все повече нарастваха. Отец Вилибалд седеше със сведена глава и мърмореше нещо, а смешниците спокойно си пиеха бирата. Черния Грим рече:
— Сега покръстването не ми изглежда нещо кой знае какво и не ме тревожи особено, но това може би се дължи на тази чудесна бира, от която си сръбнах доста, а освен това съм позагрял от гуляя и от приятните разговори с приятели. Сигурно ще се чувствувам другояче, след като опиянението отмине и се сетя как съседите ще ми се смеят и подиграват.
— Всичките ти съседи са тук — каза Орм — и кой ще ти се присмива, щом те до един сторят като теб? Най-вероятно вие ще се присмивате на тези, които не са се покръстили, когато откриете, че с това сте си осигурили по-добър късмет.
— Може би си прав — отвърна Грим. — Никой не може да отрече, че на теб ти върви повече, отколкото на всеки друг.
Отец Вилибалд се изправи и. с широко: разперени ръце започна да чете молитви на латински, а гостите се усмириха и млъкнаха. Няколко жени пребледняха и потрепериха. Двама пияни се надигнаха и заповядаха на жените си веднага да ги последват и да напуснат това място на черна магия, но съпругите останаха неподвижни, сякаш не бяха чули думите им — погледът и слухът им бяха насочени единствено към отец Вилибалд; ето защо мъжете седнаха обратно с вид на хора, направили всичко, което е по силите им, и с мрачни лица се захванаха отново да пият.
Почувствува се голямо облекчение, когато отец Вилибалд престана да нарежда на латински — този език страшно им напомняше квичене на прасета. Вече на родния датски той им заговори за Христа, за силата и добрината му, за желанието му да вземе под крилото си всички хора, дори крадците и прелюбодейците.
— Сами виждате — продължи свещеникът, — че до един сте достойни да приемете благата, които Христос ви предлага; той е водач, който кани всички, и мъже и жени, на своето пиршество и им поднася богати дарове.
Присъствуващите харесаха неговата реч и повечето от тях се разсмяха; на всеки му беше забавно да чуе как наричат съседите му крадци и прелюбодейци, спокоен, че сам той не попада в тяхното число,