— Не се страхувай от мен — рече Юлва. — Макар че съм му сестра, ние с крал Свен не се обичаме; за последен път получих вест от него, когато изпрати тук хора да ни убият. Той ли причини смъртта на крал Ерик?
— Не, не — извика Спяле възмутено. — Ако бе така, сега нямаше да съм при вас и да ви разказвам. Крал Ерик умря от черна магия, сигурен съм; но не зная дали това беше дело на боговете или на тая отвратителна гутландка Сигрид — неговата кралица и дъщеря на Скоглар-Тосте — дано вечно се мята в пъклен въртоп сред остри мечове и змийски зъби! Кралят беше разположил корабите си край Малките острови и плячкосваше на сушата; скоро възнамеряваше да нападне крал Свен, който се бе укрил в Северен Сяланд. Добра сполука съпровождаше всичките ни начинания и настроението беше весело. Но щом спряхме в пристанището на Фалстер,39 щастието ни измени — някаква лудост обхвана краля и той обяви пред цялата армия, че ще се покръсти. Твърдеше, че така ще има по-добър късмет, когато тръгне срещу крал Свен, и много скоро ще го унищожи завинаги. Тази глупост му бяха внушили саксонските свещеници, които отдавна му шепнеха разни работи на ухото. Новината никак не се хареса на войниците и някои открито заявиха, че е под достойнството на краля на шведите да вярва в подобни безсмислици — те могат да залъжат саксонците и датчаните, но не и него. Като чу това, той ги изгледа разярено и отговори само с няколко думи. Повече никой не каза нищо — знаеха, че е много мъдър и още, че винаги прави това, което е решил. Но кралицата, лудата гутландка, която беше дошла с нас на юг и бе повела всичките кораби, наследство от баща й, мразеше до смърт Христос и последователите му; на нея крал Ерик не успя да запуши устата. Между тях започна страшна разправия. Сред войниците се понесоха слухове — как тя рекла, че няма нищо по-достойно за съжаление от един покръстен крал и как той се заканил, че ще нареди да я наложат с пръчки, ако посмее пак да заговори за това. Но беше много късно да я заплашва с бои, трябвало е да опита брезовите пръчки още преди години. при това нееднократно. Заради тая кавга армията се раздели на два лагера — шведите и хората на кралицата се гледаха накриво и разменяха остри забележки, често дори вадеха мечовете си. После магия покоен крал Ерик; той се почувствува зле и лежеше безпомощно, без да може да помръдне. Рано една сутрин, докато повечето от нашите още спяха, лудата дъщеря на Скоглар-Тосте отплава заедно с всичките си кораби. Мнозина помислиха, че е отишла при крал Свен; същото реши и кралят, когато чу за това; но нямаше какво да се прави, а и той вече бе толкова изнемощял, че едва можеше да говори. След това паника обзе армията. Всички капитани на кораби искаха да ни напуснат и да се върнат по домовете си колкото може по-бързо; започнаха големи препирни за кралското съкровище и за това как най-добре да го разпределят между приближените му, за да не попадне в ръцете на крал Свен. Крал Ерик ме повика до леглото си и ми нареди да занеса този меч на сина му обратно в Упсала. Това е древният меч на нашите крале, даден им от Фраюр, и бе най-ценната вещ, която притежаваше. „Занеси меча ми в Упсала, Спяле — рече той, — и го пази добре; в него е щастието на моето семейство.“ После ме помоли да му дам вода и по това разбрах, че няма дълго да живее. Не мина много време и човекът, известен с прозвището Победител, умря в леглото си по най-мизерен начин. Едва се намериха достатъчно хора да издигнат погребалната му клада, всички се бяха разотишли. Как да е се справихме със задачата; убихме робите му и двама от свещениците и ги положихме в краката му на кладата, за да не се яви пред боговете сам, без придружители, като човек от простолюдието. После, докато огънят още горете, местните хора ни нападнаха с голяма армия. Избягах веднага щом ги видях — не от страх, а заради меча; през цялото време го нося скрит под дрехите и завързан за крака си. Накрая стигнахме до Сконе с тия тримата в една рибарска лодка. Какво ще стане със света сега, след като кралят умря, нямам никаква представа. Той беше най-великият владетел, макар че поразен от магията на онази ужасна вещица, умря така позорно и сега лежи върху далечния бряг на Фалстер, без дори да има могила, която да покрие праха му.
Това бе историята на Спяле и всички слушаха ококорени и безмълвни новините му.
— Настанаха тежки времена за кралете — рече Орм накрая. — Първо Стюрбьорн — най-силнияг; после крал Харалд — най-мъдрият от всички; а сега и крал Ерик — най-могъщият от тях. Неотдавна чухме, че великата императрица Теофано, която управляваше сама саксонците и ломбардците, също е умряла. Само крал Свен, братът на жена ми, най-злият измежду кралете, не умира, а напротив — дебелее и процъфтява. Бих искал да знам защо Бог не го унищожи и не остави по-добрите владетели да живеят.