— Господ ще го порази, когато му дойде времето — отвърна отец Вилибалд — както направи с Холоферн40, чиято глава бе отсечена от Иудит, или пък със Сенахерив, господаря на асирийците, убит от собствените си синове, докато се молел на колене пред идолите си. Но често злите хора се вкопчват в живота, а и дяволът е по-силен тук, в тия северни земи, отколкото в цивилизованите части на света. Току-що чухме един ужасен пример, който доказва. че това е така: ето този Спяле съвсем спокойно ни разказва как той лично е убил двама слуги на Бога, за да ги принесе в жертва на езическата клада. Такива варварски обичаи, внушени от Дявола, не съществуват никъде другаде по света освен тук и сред някои племена на венедите. Дори не съм сигурен какво трябва да предприема срещу човек, извършил подобно престъпление. Какъв смисъл би имало да ти кажа, Спяле, че за това ще идеш в ада и ще гориш в пъклен огън — дори да не го бе извършил, ти пак би попаднал там.
Погледът на Спяле замислено обиколи малката група, седнала около него.
— Без да искам, казах повече, отколкото трябва — рече той, — и ядосах свещеника. Но ние извършихме това, защото спазвахме древния обичай — така се прави винаги когато някой шведски крал тръгне на пътешествие към боговете. А ти, жено, ме увери, че не съм заобиколен от врагове.
— Тя каза истината — обади се Орм. — Тук нищо лошо няма да ти се случи. Но не бива да те учудва, че ние, поклонниците на Христа, смятаме за грях да се убиват свещеници.
— Сега те се намират сред светите мъченици — каза отец Вилибалд.
— Щастливи ли са там? — попита Спяле.
— Седят от дясната страна на Господа и живеят в такова блаженство, каквото никой смъртен не може да си представи — отговори свещеникът.
— Тогава са по-добре, отколкото приживе — рече шведът, — защото при крал Ерик те живееха като роби.
— Заслужаваш по-скоро похвала, отколкото обвинения — рече тя, — щом си им помогнал да постигнат такова щастие.
Отец Вилибалд я изгледа сърдито и каза, че е потресен как тя приключва въпроса с толкова лека ръка.
— Бих простил тия глупави приказки, ако беше още безразсъдно момиче — добави той, — но сега, вече стопанка и майка на три деца, която е получила добро християнско възпитание, би трябвало да си по-разумна.
— Аз съм просто дъщеря на баща си — отвърна Юлва; — и не си спомням душата му да е спечелила нещо от това, че са му се родили деца, или пък че е слушал вашите нравоучеиия — твоите и на епископ Попо.
Свещеникът закима тъжно с глава, леко прекара ръка по темето си, както правеше винаги когато споменаваха името на крал Харалд. Още носеше белег с формата на кръст, останал от силния удар, който кралят му бе нанесъл с разпятието в момент на раздразнение.
— Не можем да отречем, че крал Харалд бе окаян грешник — каза той, — а в случая, за който намекваш, за малко да отида при светите мъченици. Но в много отношения той приличаше на крал Давид — може би тази прилика изпъква особено ако го сравним с крал Свен — и смятам, че не би се радвал да чуе как някоя от дъщерите му се шегува с такова нещо като убийството на свещеник.
— Всички сме грешни — промълви Орм. — И аз не правя изключение — неведнъж съм използувал сила срещу божи служители по време на походите ни в Кастилия и Леон, когато нападахме християнските градове и изгаряхме църквите им. Свещениците се биеха смело с копие и меч и господарят Алмансур бе заповядал винаги да ги убиваме първи. Но това беше отдавна — тогава не познавах още истинската вяра, затова се надявам, че Господ няма да ме съди прекалено строго.
— Имал съм по-добър късмет, отколкото предполагах — рече Спяле. — Виждам, че съм попаднал сред достойни мъже.
Бледият мъж с късата брада, четвъртият просяк, бе седял до този момент безмълвен и мрачно загледан пред себе си. Сега той въздъхна и заговори:
— Всички хора са грешни. Уви, това е вярно! Но никой от вас не носи по-голямо бреме в душата си от моето. Казвам се Рейналд, един недостоен слуга на бога, каноник на добрия епископ Екхард от Шлезвиг. Родом съм от Цюлпих в Лотарингия и бях учител в школата на Аахен. Дойдох на север, защото съгреших и зла орис ме преследва.
— Човек трудно би открил по-интересни просяци от вас — всеки има своя история — обади се Орм. — Ако разказът ти е занимателен, Рейналд, нека го чуем.
— Историята на един грях е винаги интересна — рече Юлва.
— Само ако човек я слуша с благочестиви намерения и си извади поука — добави отец Вилибалд.