— Но непременно се приближете — продължи той, — ако искате да опитате нещо друго.
Крок държеше насочено копие в ръка и се колебаеше какво да предприеме, но в същия момент на един от ютландските кораби настъпи суматоха. До планшира14 се биеха двама мъже. После, както бяха вкопчени един в Друг, те паднаха във водата. За момент потънаха и единият не се появи повече. Другият изплува на повърхността настрана от кораба и отново се гмурна, за да избегне копието, което един от мъжете хвърли по него. Хората на ютландския кораб се разкрещяха, но не отговориха, когато екипажът на Крок го попита какво става. Започваше да се смрачава и след като размениха по няколко думи, чужденците отново загребаха напред, преди Крок да вземе решение дали да се бие, или не. После Токе, който в кораба на Крог седеше точно зад Орм, на греблото на бакборда, извика:
— Я погледнете! Имам все по-голям късмет при риболова!
Една ръка се бе вкопчила в греблото му, а друга в греблото на Орм и между тях във водата изплува човешко лице с поглед, прикован в кораба. Бе много бледо, с големи очи н обрамчено с черна коса и брада.
— Какъв смелчага и при това добър плувец — възкликна един от мъжете. — Гмурнал се е под нашия кораб, за да се спаси от ютите.
— И е мъдър — каза друг, — защото е видял, че сме по-свестни от тях. Трети добави:
— Черен е като трол15 и е жълт като мъртвец, няма вид на човек, който носи късмет. Опасно е да го взимаме на борда.
Обсъдиха всички преимущества и недостатъци по този въпрос, а някои заразпитваха човека във водата. Но той лежеше там неподвижно, премигваше с очи и здраво хванат за греблата, се полюшваше в морето. Накрая Крок нареди да го качат на борда; винаги можели да го убият, обясни той на тези, които се противопоставиха на идеята, ако събитията покажели, че това е най-разумното.
Токе и Орм изтеглиха греблата си и вдигнаха мъжа на борда; кожата му беше жълтеникава, но изглеждаше силен; беше гол до кръста, и само няколко парцала прикриваха тялото му. Краката му се огъваха и едва стоеше прав, но стисна юмрука си и го размаха към изчезващите в далечината ютски кораби, като плюеше след тях и скърцаше със зъби. Извика нещо и се просна по лице, заклатен от кораба; после скочи веднага на крака, започна да се бие в гърдите и да протяга ръце към небето, като говореше със съвсем различен тон, но никой не разбра словата му. Когато Орм остаря и разказваше преживелиците си, той твърдеше, че никога не бил чувал по-ужасяващо скърцане на зъби или пък по-жалостив и пронизителен глас от този, с който чужденецът се провиквал към небето.
Всички бяха удивени, заразпитваха го подробно кой е и какво му се с случило. Той разбираше някои неща и отговаряше на развален скандинавски. Стори им се да казва, че бил ют, че не обичал да гребе в събота и затова мразел хората, от които бил избягал. Това звучеше безсмислено и някои го сметнаха за луд. Дадоха му храна и вода; той яде лакомо от зрелия фасул и рибата, но когато му предложиха солено свинско, възмутен отказа. Крок сметна, че ще върши работа на греблата, а когато пътешествието свърши, ще го продадат изгодно. Помоли Мъдрия Берсе междувременно да се опита да схване нещо от бръщолевенето му, да получи някаква полезна информация за земите, от които идва.
Така следващите няколко дни Берсе седеше и разговаряше с чужденеца; разбираха се както могат. Берсе бе спокоен н търпелив човек, голям чревоугодник и добър поет, тръгнал но море, за да се отърве от злонравната си жена. Беше мъдър и много хитър и полека-лека успя да свърже по смисъл повечето от това, което разказа чужденецът. Ето какво обясни на Крок и останалите:
— Не е луд, въпреки че прилича на такъв; нито пък е ют, както ние смятахме. Казва, че е евреин16. Това бил някакъв източен народ, който убил мъжа, почитан като бог от християните. Всичко се случило много отдавна, но те още изпитвали силна омраза към евреите и с удоволствие ги избивали; не приемали за тях откуп и не проявявали никакво снизхождение. Затова повечето евреи живеели във владенията на халифа на Кордова — там човекът, когото убили, не бил смятан за бог.
Берсе добави, че и той бил чувал нещо за това; мнозина други от екипажа казаха същото. Орм знаеше, че мъжът бил закован за едно дърво, нещо, което и синовете на Рагнар Рунтавите гащи в миналото направили с църковния глава на Англия. Как християните са могли да продължат да го почитат, след като бил убит от евреите, бе неразбираемо за тях — ясно бе, че един истински бог не може да бъде умъртвен от човешка ръка. После Берсе им разказа още подробности от историята на евреина:
15
В скандинавския фолклор свръхестествени същества, гиганти, които живеят в пещери. — Б. пр.