Той стисна с ръце главата си и силно застена.
— Не е кои знае колко интересно дотук — обади се Орм, — но сега вероятно ще се случи нещо. Да чуем какво стана, когато срещна Дявола.
— Той не се яви пред мен от плът и кръв — рече учителят, — но и така преживях достатъчно. Търговецът Дудо живееше в голяма къща край реката: посрещна ме сърдечно. Всяка сутрин и вечер призовавах към молитва цялото семейство. Заех се енергично с обучението на сина му, а понякога и сам Дудо идваше да ни слуша — беше наистина набожен мъж и често ми напомняше да не щадя сина му с пръчката. Жена му се казваше Алхмунда. Имаше сестра, вдовица на име Апостолика, която също живееше с тях. И двете бяха млади и хубави; и двете имаха най-скромно и добродетелно държане. Движеха се бавно, с очи забити в пода, а по време на молитва бяха най-ревностни от всички. Избягвах да говоря с тях и не смеех да ги разгледам отблизо, защото похотливият Овидий бе още загнезден в душата ми. Всичко вървеше добре, докато един ден търговецът трябваше да замине по. работа на дълго пътешествие — на юг и в Ломбардия. Преди да тръгне, се изповяда и се зарече да поднесе богати дарове на църквата, ако се върне жив и здрав у дома. На раздяла даде последни напътствия на домашните си; накара ме да обещая, че ще се моля за него всеки ден, и накрая пое заедно с прислугата и конете си. Жена му и сестра й се разридаха безутешно на заминаване, но след като той напусна дома, сълзите им бързо пресъхнаха и изведнъж държанието им съвсем се промени. Когато се молехме, бяха набожни както винаги; но често идваха да слушат уроците и с впити в лицето ми очи седяха и си шепнеха нещо. Понякога загрижено се чудеха дали детето не си преуморява мозъка и го освобождаваха да играе, за да могат, както тайно ми шушнеха, да се съветват с мен по някои много важни въпроси. Изумени били, че съм толкова сериозен и мрачен, като се има предвид младостта ми; а господарката Апостолика попита дали е вярно, че всички млади свещеници са плахи с жените. Сега те двете със сестра й можели да се смятат за бедни вдовици в траур и имали страшна нужда от утешение и съвети. Казаха ми, че искат непремено да се изповядат преди Великден, и Алхмунда ме попита дали имам право да опрощавам грехове. Отговорих, че епископът ми е дал такава власт, защото, както сам ми беше обяснил, семейството било добро и благочестиво н членовете му надали имали големи прегрешения. При тези думи те радостно плеснаха с ръце; от този момент нататък аз станах играчка в ръцете на Дявола и тези жени обсебваха мисълта ми все повече и повече. За да не пострада доброто им име, Дудо беше забранил да ходят из града сами и бе предупредил камериера си да следи за спазването на нарежданията. Затова те честичко ми хвърляха сладострастни погледи и постепенно ме въвлякоха в ужасен грях. Уви, трябваше да остана твърд н да устоявам на молбите им или пък да избягам, както направил Йосиф в къщата на Потифар; но той не бил чел Овидий и положението му не било така опасно. Щом ги погледнех, мисълта ми отхвърляше всичко благочестиво и целомъдрено и се изпълваше с похот и греховни мисли. Разтрепервах се, щом минеха край мен, но не смеех да предприема нищо — бях още млад и невинен, не разбирах от тези неща. На тия жени обаче, обладани също като мен от нечисти помисли и далеч не толкова плахи, не им липсваше смелост. Една нощ, докато спях в стаята си, някаква жена се вмъкна в леглото ми и ме събуди. Не можех да говоря, бях обзет едновременно от ужас и буйна радост. Прошепна ми, че започва да гърми, а тя много се страхувала от бури. После ме взе в прегръдките си и ме разцелува страстно. В този момент проблесна светкавица й освети стаята — видях, че е Апостолика: и макар че също се боях, вече нямах време да мисля за това. Но малко по-късно, след като се бях насладял на Апостолика и удоволствието, което изпитах, далеч надминаваше всички описания на Овидий, чух как точно над къщата удари гръм. Уплаших се много — мислех, че Господ ще ме порази със своята гръмотевица. Но не се случи нищо подобно; а на следващата нощ, когато Алхмунда дойде при мен, изпълнена с не по-малко желание от сестра си, дори нямаше буря; с двойно по-голяма страст, с безразсъдна смелост и кораво сърце аз се отдадох на греховните удоволствия. Двете сестри имаха приятен и благ характер, никога не ме ядосваха и не се караха помежду си; у тях нямаше злина, само неутолимо сластолюбие. Нито веднъж не проявиха страх или угризение за извършеното, единствено се безпокояха да не би някой от прислужниците да заподозре какво вършат. Но Дяволът ги държеше здраво в своя власт; нима има нещо, което би му доставило по-голямо удоволствие от това да причини падението на един божи слуга? На Великден членовете на цялото домакинство се изредиха един по един да се изповядат. Последни дойдоха Алхмунда и Апостолика. Те най-сериозно ми описаха всичко, което се бе случило между нас, и аз нямах друг избор, освен да им дам опрощение. Беше ми наистина много мъчително да направя това; макар че бях дълбоки затънал в грехове, чувствувах се така, сякаш преднамерено изневерявам на Бога.