— Заповядай в дома ми, когато пожелаеш — добави тя. — Ще се погрижа да не съжаляваш, че си ме посетил.
После ме сграбчи за ушите и ме целуна най-безсрамно, макар че дяконът ми бе застанал наблизо. Тя си тръгна, а аз стоях стъписан и ужасен. С божията помощ вече бях станал неподатлив на изкушения и твърдо реших, че този път ще се държа безупречно. Освен това тя не беше така красива, както двете жени от Маастрихт, които ме бяха отклонили от правия път. Затова не се страхувах, че ще ме съблазни. Притеснявах се само да не направи някоя щуротия. За голямо мое съжаление по това време епископ Екхард отсъствуваше от града — бе отишъл на църковно събрание в Майнц. Убедих дякона да не споменава пред никого за случилото се, макар че, какъвто бе наивен и глупав, той много се смя на инцидента. Същата вечер се молих непрекъснато и призовавах Господ да ми помогне да се справя с тази жена. Когато се надигнах от молитва, се почувствувах невероятно силен и реших, че бог я е изпратил, за да ми покаже колко съм укрепнал и как вече мога да устоявам на изкушенията на плътта. Но следващия път, когато тя дойде на църква, открих, че отново изпитвам същия страх. Още докато хорът пееше, побягнах с все сила към ризницата, за да избягна срещата с нея; но тя без всякакъв срам хукна след мен и ме догони, преди да успея да,изляза от църквата. Попита ме защо не съм я посетил, след като изрично ме е поканила. Отговорих, че времето ми е изцяло запълнено с важни дела.
— Нищо не може да е по-важно от мен — рече тя. — Ти си мъжът, за когото искам да се омъжа, независимо че си с бръсната глава. Мислех, че не си толкова глупав, та да ме оставиш да седя и да те чакам, след като ти дадох толкова ясни доказателства за чувствата си.
Вече бях съвсем объркан; отпърво единственото извинение, което успях да измисля, бе, че по най-различни причини не мога да напускам църквата, докато епископа го няма. Но после придобих смелост и й отговорих категорично, че бракът е удоволствие, което служителите на Христа не могат да си позволят и че светите отци на църквата не биха одобрили, ако една жена се омъжи за четвърти път. Тя пребледня и още докато говорех, тръгна към мен със застрашителен вид.
— Скопен ли си — попита, — или съм прекалено стара, за да те възбудя?
Изглеждаше много опасна в гнева си, затова грабнах разпятието и го вдигнах пред нея. Започнах да се моля злият дух да я напусне; но тя изтръгна кръста от ръката ми с такава сила, че полетя назад и си удари главата в огромния шкаф за одежди. После моментално скочи на крака и се развика за помощ, а аз вече не помня какво направих. Съдбата, от която не мога да избягам, отново взе връх. В преддверието на църквата се разрази бой, а после и на площада отвън. Нейните придружители се опитваха да й помогнат, а добрите хора от града застанаха на моя страна. Имаше убити и от двата лагера, включително и един заместник-дякон, чиято глава бе посечена от удар с меч, а също и каноникът Андреас, който се втурна от резиденцията на епископа, за да прекрати схватката; камък го удари по главата и той умря на следващия ден. Накрая успяхме да я прогоним заедно с онези от хората й, които бяха в състояние да бягат; но аз изпаднах в пълно отчаяние, когато погледнах бойното поле — двама свещеници бяха убити заради мен. Когато се върна и чу за случката, епископ Екхард реши, че по-голямата част от вината е моя, защото, както изрично бил наредил на всички, с тази жена трябвало да се отнасяме изключително търпеливо и внимателно, а пък аз не съм изпълнил това. Каза, че трябва да се съглася с всичките й желания. Настоявах да ме накаже възможно най-строго, тъй като мисълта за тоя грях ме измъчваше страшно, макар да знаех, че не бих могъл да го избягна. Разказах на епископа за предсказанието на ясновидката и за това как сега съм извършил втория от трите гряха, които ми е писано да направя. Той отговори, че би предпочел да не се намирам в Хедебю, когато дойде време за третия. Накрая намериха подходящо наказание за мен — да отида на поклонение на север в земите на дивите смаландци и да се опитам да откупя от тях отец Себастиян, един фанатичен божи слуга, който преди три години бил изпратен при тях, за да проповядва Евангелието, и оттогава се е затрил в робство. Натам съм се запътил сега и такава е мисията ми. Вече знаете не по-малко от мен за всичките ми патила.
С това разказът му завърши. Юлва се засмя и му предложи още бира.
— Изглежда, нямаш късмет с жените, все едно как се отнасяш с тях — рече тя, — независимо че си прочел в оная книга всичко за изкуството на любовта. И надали ще имаш повече успех с жените тук, в тия земи.