Но учителят Рейналд отговори, че отдавна се е излекувал от подобна суета.
— Май в много отношения си голям глупак — рече Орм, — а също и твоят епископ, щом двамата смятате, че има някаква надежда да откупиш този свещеник от смаландците, или че ти самият ще се отървеш жив без помощта на злато и сребро.
Учителят поклати тъжно глава и се усмихна.
— Нямам ни злато, ни сребро — каза той — и не възнамерявам да предлагам на смаландците някакъв откуп за отец Себастиян. Смятам да стана техен роб и да заема неговото място. По-млад съм и по-силен: затова мисля, че ще се съгласят. По този начин се надявам до известна степен да изкупя вината си за смъртта на двамата свещеници.
Всички се втрещиха, като чуха този отговор: отначало отказаха да повярват, че той говори сериозно. Но Рейналд се закле, че е така.
— Мисля, че не съм по-лош християнин от другите — възкликна Орм, — но бих предпочел да потъна във всякакъв вид грехове, отколкото доброволно да стана роб.
Отец Вилибалд се обади, че не всеки може да притежава такъв християнски фанатизъм, но че учителят е взел правилно решение.
— Робството ти няма да е дълго — успокои го той. — По най-точни изчисления остават по-малко от пет години до момента, в който Христос ще се върне на земята. Така че, ако стоиш далеч от жените и не се забъркаш в някоя каша заради тях, може би дотогава ще успееш да покръстиш доста смаландци и така в часа на Страшния съд ще се явиш пред Бога с чиста съвест.
— Това е вярно — отвърна учителят. — Същата мисъл ми хрумна и на мен. За съжаление, все още ми предстои да извърша третия си грях, а старата жена каза, че той щял да бъде най-ужасен от всички.
Никой не успя да измисли нещо, с което да го успокои, а Орм изрази надежда, че този момент няма да дойде скоро.
— Не ми се ще това да стане, докато си на гости в моя дом — добави той. — Искам само да те уверя, свещенико, и теб, Спяле, както и вас, смешници, че можете да останете тук колкото желаете.
— Аз също ви каня — обади се Юлва. Просяците благодариха и на двамата, но Спяле каза, че ще стои само няколко дни.
— Не трябва да се бавя — обясни той, — след като за крака ми е завързано това, което носи късмет на шведските крале.
Ирландците заявиха, че ще тръгнат със Спяле, тъй като също отиват в Упсала. Ако не им потръгне там, другаде има още крале, които сигурно ще ги посрещнат добре.
— Можем да идем в Норвегия — продължиха те. — Сега там крал е Олав Трюгвасон; казват, че станал набожен християнин. А друга възможност е да отпътуваме на изток при принц Валдемар от Гардарике — той е известен като могъщ и богат владетел и е добре разположен към хората от нашата професия.
— Доста далеч е за вас — рече Орм.
— Ние нямаме дом — отвърнаха те — и сме обречени цял живот да скитаме по света. Но ще ходим там, където има крале, защото те са нашите покровители. Отвъд Гардарике е царството на Василий, този, дето наричат Българоубиец; сега той е най-силният монарх, след като крал Харалд и крал Ерик са мъртви. Ако можеше да ни чуе, младият германски император сигурно би се обидил, а също и крал Бриън, сегашният владетел на Ирландия. От разни хора, пътешествували по далечни земи, знаем, че шутовете на императора на Миклагард били много известни и правели най-невероятни неща; особено се говори за представлението, което изнесли пред пратениците на стария германски император по времето, когато Никифор управляваше там. Казват, че се катерили по прът — нещо съвсем ново за нас, макар да смятаме, че знаем повече номера от кой да е друг. Затова може би си струвала предприемем пътешествие дотам, за да се уверим сами дали наистина са толкова изкусни, а също и да им покажем какво могат братята Ерин. Би било голяма чест за нас да играем пред император Василий, а за него — да ни приеме в двора си. Но първо ще идем в Упсала при младия крал; смятаме за най-разумно да пътуваме със Спяле — той е добър другар, с който можеш лесно да обикаляш и да просиш.
Ирландците не промениха решението си; няколко дни по-късно след като поотпочина, Спяле отново привърза кралския меч за крака си и тримата нарамиха торбите и просешките тояги. Аса и Юлва им дадоха доста храна за из път и те заявиха, че едва ли ще намерят другаде такова гостоприемство, каквото, за техен късмет, са им оказали тук, в Грьонинг.
На раздяла Фелимид каза на Орм:
— Запомни, че ако някога се срещнем отново, в наше лице имаш добри приятели.
— Много се надявам да се видим пак — промълви Орм, — но щом тръгвате за Миклагард, малко вероятно е тези надежди да се оправдаят. Аз оставам тук като мирен земевладелец; ще гледам как децата ми растат и добитъкът се угоява и никога вече няма да кръстосвам моретата.