— Кой знае? — рекоха дребните дългоухи мъже. — Може ли някой да предвиди?
Те завъртяха глави, получиха благословия от отец Вилибалд и отпътуваха заедно със Спяле.
Но учителят Рейналд остана по-дълго в дома на Орм, тъй като всички решиха, че така ще е най-добре за него. Бяха единодушни, че ще бъде лудост да тръгне сам през границата и да търси отец Себастияи — щяха да го хванат и да го убият, без да успее да постигне нищо. Затова се уговориха да остане в Грьонинг, докато дойде време за голямото годишно събрание, наречено Събора, което хората от пограничните земи организираха в местността Камъка на Върлината; този момент наближаваше скоро. На Събора, добави Орм, биха могли да постигнат някакво споразумение със смаландците по въпроса, който го вълнува.
Девета глава: КАК УЧИТЕЛЯТ ТЪРСЕШЕ ИЗГУБЕНИ ЮНИЦИ И СЕДНА В ЕДНО ЧЕРЕШОВО ДЪРВО
Учителят Рейналд остана при тях през цялото лято. Помагаше на отец Вилибалд да задоволява духовните потребности на семейството и на онези покръстени християни, които бяха решили, че си струва да удържат на обещанието си и присъствуваха на богослуженията. Всички го хвалеха, че чудно хубаво пее литургии, по-красиво от всичко, което бяха чували по тези земи. Отначало новопокръстените проявяваха нежелание да идват в неделя, но новината за неговото пеене се разпространи и все повече хора започнаха да се появяват; а жените го слушаха с насълзени очи. Отец Вилибалд му беше много благодарен, защото сам той нямаше мелодичен глас.
Но учителят не можеше да върши никакъв друг вид полезна работа. Орм искаше да му осигури някаква дейност, с която да запълни седмицата му, и положи всички усилия да открие нещо, което би могъл да свърши добре; но не се намери ни една задача, в която да е полезен. Не разбираше от търговия и не можеше да работи с каквото и да е сечиво. Орм му каза:
— Лошо, скоро ще станеш роб и ако действително можеш само да пееш, ще ти бъде много трудно в Смаланд. Добре ще е за теб да се научиш да вършиш нещо полезно още докато си тук — това би ти спестило доста белези по гърба.
Учителят се съгласи с въздишка. Опита множество съвсем елементарни задачи, но не успя в нито една от тях, Когато го накараха да кося трева, гледката беше покъртителна — не успя да се научи как да замахва с косата, Беше напълно безполезен и в дърводелството, макар че Рап и дори Орм изразходваха доста време, за да го обучат; а когато се опита да цепи дърва за пещта в пекарната, така си удари крака, че работниците, дошли да пренасят материал, го завариха да стене проснат на земята сред локва кръв. Щом се възстанови, го изпратиха заедно с един помощник от домакинството да наблюдава връвта на рибарските пръчки в реката, но там го нападна огромна змиорка и се уви около ръката му. В паниката си той преобърна лодката и целият улов потъна обратно във водата, а двамата едва успяха да се доберат до брега. Така на него гледаха предимно като на герой от богослуженията и приятен събеседник вечер, когато всички седят и вършат ръчната си работа, а той разказва истории за светии и императори; във всичко друго го смятаха за безкрайно некадърен човек, неспособен да се справи дори с най-простите неща, които всички умеят. Все пак го харесваха, особено жените — те, от Юлва и Аса до най-младите прислужнички, непрекъснато се суетяха около него и го защитаваха смело дори когато имаше минимално основание за това.
Рано напролет същата година Едноокия Рап се ожени за една закръгленичка фермерска дъщеря на име Торгун. Независимо че беше едноок, много лесно спечели сърцето й, защото бе известен като човек, който е пътешествувал в далечни земи и умее да върти оръжието. Той нареди на жена си да се покръсти и тя веднага стори това; оттогава не бе пропуснала църковна служба. Всички я харесваха, беше много трудолюбива и с Рап се разбираха добре, макар понякога той да мърмореше, че била бъбрива и че й трябвало много време да зачене. Юлва се сприятели с нея и двете често седяха и си шепнеха доверени неща, изливайки непрекъснат поток от думи.
Един ден се случи така, че всички от домакинството трябваше да отидат в гората да търсят няколко изгубени юници. Това отне доста време. Привечер, след като не откри нищо, Рап се запъти към къщи и чу шум откъм брезовата горичка. Когато приближи, видя, че в тревата до един камък лежи Торгун, а учителят Рейналд се е надвесил над нея. Повече не можеше да различи, защото тревата беше висока. Щом чуха стьпкте му, те бързо се изправиха. Рап стоеше безмълвен, но Торгун моментално заподскача към него на един крак, бълвайки поток от думи.