— Какъв късмет, че дойде — рече тя, — ще ми помогнеш да стигна до дома. Изкълчих си коляното — паднах, препъвайки се в едно коренище. Лежах там и виках за помощ, докато този добър човек се притече; но не беше достатъчно силен да ме вдигне и да ме носи, затова започна да чете молитви над коляното и ето, вече се чувствувам по-добре.
— Имам само едно око — отговори Рап, — но с него виждам чудесно. Беше ли необходимо да лежи върху теб, докато се моли?
— Не е бил върху мен — възмутено възрази Торгун. — Рап, Рап, какво си въобразяваш? Беше коленичил до мен и държеше крака ми, докато изрече трите молитви.
— Три? — учуди се Рап.
— Не се прави на по-глупав, отколкото си — рече жена му. — Първо, в името на Отца, второ, в името на Сина и накрая в името на Светия дух. Това прави три.
Рап погледна свещеника. Той беше пребледнял и устата му трепереше, но иначе изглеждаше както обикновено.
— Само дъхът ти да беше учестен — замислено промълви Рап, — и вече да си мъртъв.
— Дойдох в тази земя, защото искам да стана мъченик — меко заговори учителят.
— Както си тръгнал, желанието ти ще се сбъдне — отвърна Рап, — но чакай, жено, да погледна това коляно, ако изобщо помниш кое от двете те болеше.
Торгун изсумтя жаловито и се оплака, че никога досега не са се отнасяли така с нея: все пак послушно седна на камъка и разголи лявото коляно. Не можаха да се споразумеят дали на него се вижда подутина, но щом той го натисна с палец, Торгун изкрещя.
— Преди няколко минути беше още по-зле — рече тя, — но смятам, че с твоя помощ ще мога да измина на куц крак разстоянието до дома.
Рап стоеше с мрачно лице и размишляваше. Накрая промълви:
— Не зная дали коляното е пострадало, тъй като виковете ти не означават нищо; но не бих искал Орм да каже, че безпричинно съм убил негов гост. Най-добре от тия неща разбира отец Вилибалд и той ще реши дали кракът е наистина болен.
Тръгнаха за вкъщи; придвижваха се бързо, макар че заради болката Торгун често трябваше да спира и да почива. Последните метри се наложи да измине подпряна на двамата мъже. обгърнала с ръце вратовете им.
— Доста си се отпуснала върху мен — рече Рап, — но още не знам дали мога да вярвам на приказките ти.
— Вярвай каквото искаш — отвърна Торгун, — аз обаче съм сигурна, че коляното ми никога няма Да се възстанови напълно. Кракът ми се заклещи между две коренища, когато скочих от едно повалено дърво. Ето как се случи — сигурно ще остана куца за цял живот.
— Ако е така — каза с горчивина в гласа Рап, — всичките му молитви са били безполезни.
Отнесоха Торгун в леглото и отец Вилибалд отиде да я прегледа. Рап веднага дръпна Орм и Юлва настрана и им разказа за случката, като сподели какво мисли той самият по въпроса. И двамата изразиха съжаление за този нещастен случай и казаха, че на всички ще им е неприятно, ако това доведе до разправии между съпрузите.
— Хубаво е, че мислиш, преди да направиш нещо — рече Орм, — иначе можеше да го погубиш, а ако се окаже невинен, това щеше да е много неприятно. Да убием свещеник, би означавало за всички ни да си навлечем божието наказание.
— Аз имам за Торгун по-високо мнение от теб — обади се Юлва, — а е много лесно да изкълчиш коляно, когато се катериш по камъни и трупи. Сам ти призна, че не си видял да вършат нещо.
— И това, на което бях свидетел, бе достатъчно подозрително — отвърна Рап, — а и се намираха в най-тъмната част на гората.
— В такива случаи е разумно да не вадим прибързани заключения — намеси се Орм. — Помниш ли присъдата, която издаде съдията на господаря Алмансур в Кордова, когато Токе, Сина на Сивата чайка, успя с хитрост да се промъкне в спалнята на жената на египетския сладкар, онзи, дето живееше на Улицата на разкаяните. Вятърът духнал, отместил спуснатото перде и четирима приятели на сладкаря, които случайно пресичали двора, видели Токе и жената върху леглото.
— Добре си спомням случая — потвърди Рап, — но съпругът не беше християнин.
— И какво стапа с жената? — попита Юлва.
— Сладкарят се яви пред съдията с разкъсани дрехи, придружен от четиримата си свидетели, и настояваше Токе и жена му да бъдат замеряни с камъни, защото извършили прелюбодейство. Лично господарят Алмансур заповяда този случай да се разреши, като се съблюдава съвсем точно законът, макар че Токе беше човек от неговата охрана. Съдията изслуша внимателно показанията на четиримата свидетели — какво точно са видели да става — трима от тях дадоха клетва, че определено са забелязали какво вършат; но четвъртият бе стар и имаше слабо зрение, затова не бе видял всичко така ясно. Според законите на Мохамед, написани от ръката на самия Аллах в свещената книга, човек може да бъде осъден за прелюбодейство само ако има четирима свидетели, които ясно и безпогрешно са видели извършеното престъпление. Така че съдията оправда Токе и жената, а сладкаря осъдиха на бой с пръчки по петите, защото отправил несправедливо обвинение.