— Жените в тая страна май хубаво си поживяват — рече Юлва; — доста може да се извърши до момента, в който успеят да те хванат в прелюбодеяние с четирима свидетели. Смятам, че сладкарят е имал лош късмет.
— Много скоро той вече не смяташе така — отговори Орм. — След този инцидент цялата охрана на халифа научи за него; посещавахме магазина му често, за да го подкачаме и да си пийнем от сладката сирийска медовина. Търговията му се разрасна много и той благодареше на Аллах за мъдростта на съдиите. Но Токе каза, че макар всичко да е завършило добре, щял да приеме това като предупреждение и повече не посмя да посети въпросната дама.
Брат Вилибалд дойде при тях и обяви, че Торгун е казала истината.
— Скоро — обърна се той към Рап — мястото така ще се подуе, че дори ти не би могъл да се съмняваш в това.
Всички предположиха, че Рап ще се успокои от неговите думи, но той дълго седя, потънал в размисъл. Накрая проговори:
— Ако е така, учителят трябва доста да е лежал там, хванал коляното й с две ръце, или пък може би само с една. Трудно е да повярвам, че е спрял дотук; той самият ни каза колко е слабоволен, когато стане дума за жени, а също, че от тия римски книги е научил тайни начини да ги задоволява. Аз мисля, че е стигнал по-далеч от четенето на молитви — ако се беше ограничил с това. нямаше да се появи подутина, стига наистина да е толкова набожен.
Това бе най-дългото слово, което бяха чували от устата на Рап, и никой не успя да го убеди, че греши. Накрая Юлва му каза:
— В началото беше подозрителен, защото не виждаше подутина, а сега — защото те увериха, че има такава. Но това не ме учудва, всички мъже сте еднакви, когато си напълните главите с разни идеи. Сама ще ида при Торгун и ще поговоря открито с нея. Близки сме, ще ми каже истината. Ако се е случило пешо, което не иска да сподели, от отговорите й те разбера, че се опитва да крие. Една жена винаги усеща кога събеседничката й лъже, а това, слава Богу, е повече от всичко, което умеят мъжете.
И тя ги остави. Тайна остана какво са си казали, никой не чу разговора.
— Сега се успокой, Рап — рече Орм. — много скоро ще знаеш истината. Няма по-хитра жена на света от Юлва, уверявам те. Забелязах това още в деня, в който я срещнах.
Рап изсумтя; насочиха разговора към двете юници, които се бяха загубили и които все още не бяха открити и обсъдиха къде би било най-добре да ги търсят на следния ден.
Юлва се забави дълго. Когато най-после се появи, тя размаха юмрук под носа на Рап.
— Стигнах до цялата истина — започна тя, — точно така е, както предполагах. Можеш вече да се успокоиш, Рап, нищо непочтено не е имало между двамата в гората. Единственият, който се държа зле, беше ти. Торгун просто не знае дали да се смее на подозренията ти, или да плаче при спомена за тежките думи, които й каза. Оплака ми се, че почти съжалява, че не е съблазнила свещеника, когато е имала такава възможност. „Можехме добре да се позабавляваме, докато дойде Рап — ми каза тя — и след като, така или иначе, ще трябва да търпя подозренията му и с това да си спечеля слава на жена със срамно минало, можех поне да извлека колкото може повече удоволствие от цялата история.“ Точно това бяха думите й и ако наистина си толкова мъдър, за колкото те мисля, Рап, никога вече няма да споменеш за тая случка; ако го направиш, не мога да отговарям за поведението й. Отнесеш ли се с нея нежно, тя ще пожелае да забрави; но най-добре ще е да й направиш дете — тогава няма да има нужда да се тровиш заради тоя нещастен несретник, учителя.
Рап се почеса по главата и промърмори нещо от рода, че сегашното й състояние не се дължи на липса на старание от негова страна; но беше очевидно, че се почувствува много успокоен от думите на Юлва и й благодаря, че е изяснила въпроса.
— Добре, че и аз притежавам някаква житейска мъдрост — добави той, — макар да не съм умен като теб, Юлва. Ако бях по-невъздържан, щях да убия учителя и сега щях да ходя с провесен нос, а с теб, Орм, щяхме да си развалим приятелството. Ще отида при Торгун да я успокоя и да се сдобря с нея.
Орм и Юлва си легнаха и поговориха за тая история, преди да заспят.
— Всичко мина по-добре, отколкото очаквах — благодарение на твоята намеса — каза Орм. — Ако трябваше да решавам аз, щях да отсъдя, че са се отдали на по-друти занимания в гората, а не да лекуват това нейно коляно.