Известно време Юлва не каза нищо. После рече:
— Орм, присъдата ти щеше да е вярна, но не бива да се изпускаш пред никого. Обещах й, че няма да я издам и ще убедя Рап, че нищо не се е случило. Да оставим нещата както са сега и да не казваме никому, дори на отец Вилибалд. Ако истината излезе наяве, това ще причини голямо страдание както на Рап, така и на Торгун, а също и на тоя нещастен, побъркан по жени учител. Но на теб ще кажа истината — не са се ограничили само с молитвите. Тя ми довери, че още от самото начало го харесвала заради красивия му глас и нещастната съдба, на която е обречен; освен това твърди, че не би могла да откаже на свещеник. Както лежала на земята, цялото й тяло започнало да трепери като прилеп в капан, когато докоснал коляното й, а той дори не се притеснил от това. Досетил се за какво мисли. Много скоро и двамата били обзети от желание; каза, че не можела да се овладее. После, след като се поуспокоили, той започнал да стене и се разплакал; подел молитвите оттам, където бил спрял, но успял да каже само няколко изречения и се появил Рап. Без съмнение това е причината подутината да се увеличи — по правило, за да бъде ефикасна, молитвата трябва да се повтори три пъти. Но Торгун твърди, че до края на живота си ще бъде благодарна на Господ, че не е позволил на Рап да пристигне няколко минути по-рано. Та ако кажеш на него или на някой друг истината, действително много ще ме огорчиш, а също и някои други хора.
Тази история достави на Орм огромно удоволствие и той веднага обеща, че никога няма да спомене и дума за случилото се пред Рап или пред някой друг.
— Щом той не знае, че са му сложили рога — продължи Орм, — случката няма да ни докара никакви неприятности. Но тоя учител наистина е невероятен; във всичко друго е напълно безполезен, но, виж, с жените безспорно знае как да се оправя. Трябва да внимаваме да се вижда с Торгун само в присъствие на трети човек; иначе тази история може да завърши трагично. Рап няма да се остави да го баламосат втори път. Трябва да намеря на учителя някаква постоянна работа, която ще го държи далеч от Торгун, а и, нея от него, защото не съм сигурен кой от двамата би проявил по-голямо желание да уреди втора среща.
— Не се отнасяй прекалено строго с него — рече Юлва. — Достатъчно страдания очакват бедното създание в ръцете на смаландцнте. Аз лично ще се постарая да ги държа далеч един от друг.
На следващата сутрин Орм повика учителя и му каза, че най-после му е намерил работа, с която според него щял да се справи много добре.
— Дотук не прояви умение в никоя от възложените ти задачи — добави той, — но сега ще можеш да ни помогнеш. Виждаш ли това черешово дърво — то е най-хубавото от всичките ми овошки. Това не е само мое мнение — същото мислят и враните. Ще се качиш на върха му; най-добре ще е да си вземеш храна и пиене, защото ще слизаш на земята чак когато свраките и враните отидат да спят. Ще седиш там всеки ден; ще се качваш рано, защото тия птици се будят призори. Надявам се, че ще успееш да опазиш черешите, освен ако сам ти не изядеш прекалено много.
Учителят погледна тъжно нагоре към дървото — черешите му бяха по-едри от обичайното и точно започваха да потъмняват и да зреят. Те привличаха много всички птици. Рап и отец Вилибалд се бяха опитвали да ги прогонят със стрели, но резултатът не беше кой знае какъв.
— Така ми се пада — рече учителят, но ме е страх да се покатеря толкова високо.
— Ще трябва да свикнеш — му каза Орм.
— Лесно ми се завива свят.
— Ще се държиш здраво и нищо няма да ти се случи. Ако се разбере, че не ти стига смелост за това, всички ще ти се смеят, особено жените.
— Наистина, заслужил съм всичко това — тъжно промълви учителят.
След кратък спор успя, макар и трудно, да се изкачи донякъде; а Орм стоеше отдолу и го увещаваше да продължава. Най-после с молитва на уста той се добра до разклонение, където се събираха три клона. Дървото се огъна под тежестта му и щом видя това, Орм му заповяда да остане там — ако се клати, птиците ще го забележат по-лесно.
— В безопасност си — провикна се той — и си по-близо до Бога от нас, бедните, дето трябва да стоим на земята. Можеш да ядеш и да пиеш до насита и да обсъждаш с Господ греховете си.
Така той се разположи там. Враните, които настървени се трупаха от всички посоки, за да си клъвнат хубави черешки, се разхвърчаха ужасени и изумени, като видяха човека на дървото, летяха в кръг около него и грачеха сърдито, а свраките се настаниха на околните овошки и сякаш подигравателно и злобно му се присмиваха.