На шестия ден следобед, когато горещината бе непоносима, той падна от дървото, позадрямал от жегата. Докато бил горе, дошли рояк пчели и си избрали главата му за място, където да си починат. В ужас той се събудил, размахал с всичка сила ръце, за да ги пропъди и загубил равновесие; с писък се изтърси на земята сред порой от пчели, череши и счупени клони. Близначките и другарят им първи стигнаха до местопроизшествието; вгледаха се учудено в него, а момчето Улф го запита как тъй е паднал. Но той само лежеше и охкаше, твърдеше, че е дошъл последният му час. Децата радостно започнаха да берат череши от клоните, които той, политайки, бе откъртил от дървото, но това разгневи пчелите. Те ги нападнаха и всички с писък се разбягаха.
Цялото домакинство събираше тръстика долу при реката; вкъщи бяха само Юлва и две прислужнички. Те се втурнаха да ги спасяват. Отнесоха учителя в тъкачната стая и го сложиха на леглото. Щом слугините чуха какво се е случило, така се разкикотнха. че Юлва загуби търпение и ги зашлеви, като им нареди веднага да доведат отец Вилибалд, който бе с останалите на реката.
На Юлва и беше жал за учителя и тя направи каквото можа, за да се чувствува удобно; подкрепи го и с чаша от най-хубавата си бира. Пчелите не го бяха ужилили, но той подозираше, че при падането си е счупил рамото. Юлва се зачуди дали това не е божие наказание заради случката с Торгун в гората и той се съгласи с нея.
— Какво знаеш ти за това? — попита учителят.
— Всичко — отвърна Юлва. — Торгун сама ми разказа; но не се страхувай, никой друг няма да разбере — и двете знаем как да си държим езика зад зъбите, когато трябва. С едно мога да те успокоя, тя те хвалеше много и не съжалява за това, което сте извършили, макар че за малко да ви донесе голямо нещастие.
— Аз съжалявам — рече учителят, — въпреки че нищо няма да спечеля от това. Господ ме е проклел, не мога да стоя до млада жена. без да се събуди страстно желание у мен. Дори дните, които прекарах на дървото, не ме пречистиха от тази похотливост, мислите ми бяха насочени по-скоро към плътски грехове, отколкото към Господа.
Юлва се засмя.
— Но сега пчелният рояк и падането ти помогнаха — рече тя, — защото, както виждаш, седиш сам с мен на място, където никой не би могъл да ни безпокои достатъчно дълго време, а и аз се мисля за не по-малко хубава от Торгун. Но смятам, че поне от това изкушение, бедни ми глупако, ще излезеш, без да съгрешиш.
— Ти не знаеш — тъжно рече учителят — колко силно е проклятието — и протегна ръце към нея.
Никой никога не разбра какво се случи между тях двамата и когато брат Вилибалд пристигна, за да прегледа раните му, го завари заспал, мъркащ доволно като котка, а Юлва седеше на тъкачния стол и работеше усърдно.
— Той е прекалено добър, за да го караш да се катери по дърветата — каза тя на Орм и на останалите същата вечер, докато се хранеха, силно развеселени от това как бе завършил престоят му на дървото. — Не го заставяй да се качва пак там.
— Не зная колко е добър — рече Орм, — но ако кажеш, че е прекалено тромав, да, ще се съглася с теб. Изобщо не мога да разбера за какво е годея, но не се съмнявам, смаландците ще открият нещо. Повечето череши вече са узрели, можем да ги оберем, преди птиците да ги нападнат; така че не губим нищо от случилото се. Все пак се радвам, че почти дойде време за Събора.
— Дотогава — твърдо заяви Юлва — аз лично ще го наблюдавам; не искам да му се присмиват и да се отнасят зле с него през последните дни, които ще прекара сред християни.
— Каквото и да направи той. жените се надпреварват да му помагат — рече Орм. — Но в случая можеш да постъпиш както смяташ за добре.
Всички в къщата се смееха до припадък винаги щом станеше дума за учителя и за пчелния рояк. Аса каза, че е добро предзнаменование, чувала е стари и мъдри хора да казват, че когато пчели кацнат на нечия глава, това е предсказание за дълъг живот н много деца. Отец Вилибалд пък добави, че на младини е чул същото от учените мъже в императорския двор в Гослар — макар да се бил сигурен дали поверието се отнася и за случаите, в които става дума за свещеник.
Отец Вилибалд не откри нараняване по болното рамо. но учителят все пак предпочете да остане на легло още няколко дни, а дори когато се почувствува достатъчно добре, за да стане, продължи да прекарва по-голямата част от времето в стаята си. Юлва се грижеше внимателно за него, приготвяше лично храната му и не допускаше никоя прислужничка да приближи до него. Орм я задяваше за това: чудел се дали и тя не с пощуряла по него, а и не можел да не му завиди за хубавите гозби, които всеки ден се носели в тъкачната стая. Но Юлва отсичаше, че тук тя взима решенията и че бедният нещастник има нужда от добра храна, за да понададе малко, преди да отиде при езичниците, а колкото до слугините, тя просто иска да го предпази от изкушения и злобен присмех.