— Бил роб на ютите повече от година и страдал много, защото не искал да гребе в събота; богът на евреите се сърдел, ако някой работи в този ден. Но те не разбирали това, въпреки че често се опитвал да им го обясни, биели го и го държали гладен, когато отказвал да гребе. Малкото, което знае от нашия език, го научил, докато бил при тях, но когато ги споменава, ругае на родния си език, защото речникът му на скандинавски не достига. Каза, че плакал много и призовавал бога си на помощ. После. като видял нашия кораб, разбрал, че молитвите му са чути. Когато скочил зад борда, повлякъл със себе си — и човека, който най-често го биел. Помолил бога си да го закриля и да не позволи на другия да избяга. Ето защо, твърди той, копията не го улучили и намерил сили да се гмурне под нашия кораб. Колкото да го увещавам, не иска да назове името на бога си, толкова могъщо било то. Ето това разказа за ютите и за бягството си от тях. Имал да разказва още неща, които мисли, че ще ни бъдат от полза. Но голяма част от разказа му не мога да разбера добре.
Всички бяха любопитни да чуят какво друго ценно за тях има да каже евреинът. Накрая Берсе успя да схване най-същественото.
— Твърди — продължи той, — че в родината си бил богат човек. Тя била разположена във владенията на халифа на Кордова. Казва се Соломон и бил златар, освен че очевидно е голям поет. Бил отвлечен от някакъв християнски вожд от север, нападнал областта, в която живее. Той го заставил да поиска от близките си голям откуп, а след това го продал на един търговец на роби — християните не обичат да спазват обещанията си към евреите, защото те убили бога им. Когато били по море, този търговец от своя страна го препродал на други, от които пък попаднал в плен при ютите, и злочестата му съдба веднага го принудила да върти греблата в събота. Към ютите изпитвал смъртна омраза, но дори и тя била нищо в сравнение с ненавистта му към християнския вожд, който го измамил. Той бил много богат и живеел само на един ден път от морето. Евреинът казва, че с удоволствие ще ни покаже как да стигнем дотам, за да разграбим всичките му богатства, да изгорим къщата му, да му извадим очите и да го пуснем гол сред камънаците и дърветата. Твърди, че при него има богатство за всички ни.
Целият екипаж бе на мнение, че това е най-добрата новина от много време насам. Соломон, който седеше до Берсе по време на разказа и го следеше, доколкото може, със силен вик и щастлива усмивка скочи на крака и с цялата си дължина се просна на палубата пред Крок, напъха в уста кичур от брадата си и я задъвка; после сграбчи единия му крак и го сложи върху врата си, като през цялото време бръщолевеше като пиян непонятни неща.
Когато се поуспокои, започна да подбира думи от техния език и каза, че желае да служи вярно на Крок и хората му, докато те спечелят споменатите богатства, а той постигне своето отмъщение; но поиска да му обещаят, че ще му позволят лично да избоде очите на християнския вожд. Крок и Берсе решиха, че молбата му е приемлива.
Хората на всеки от трите кораба започнаха разгорещено да обсъждат думите му и настроението се повиши много. Казваха, че съдейки по преживелиците му, сам за себе си чужденецът сякаш нямал голям късмет, но пък можел на тях да донесе сполука. Токе твърдеше, че никога не бил имал по-добър улов. Отнасяха се с евреина като с приятел, намериха му малко дрехи и му дадоха да пие бира, макар да не им бе останала много в запас. Мястото, на което искаше да ги заведе, се наричаше Леон17. В общи линии знаеха къде се намира — надясно, между земите па франките и тези на халифа на Кордова, на около пет дни бързо плаване на юг от нос Бретон, който вече се виждаше. Отново направиха жертвоприношение на Морските хора и бяха възнаградени с попътни ветрове, с тяхна помощ излязоха в открито море.
Четвърта глава: КАК ХОРАТА НА КРОК ПРИСТИГНАХА В КРАЛСТВОТО НА РАМИРО И НАПРАВИХА СПОЛУЧЛИВО НАПАДЕНИЕ
Когато Орм остаря и разказваше приключенията си, той твърдеше, че не може да се оплаче от престоя си в кораба на Крок, въпреки че се присъединил към него не по собствено желание. От получения удар в главата бе страдал само няколко дни, а с мъжете се разбираше добре и те скоро престанаха да го смятат за пленник. С благодарност се сещаха за придобитите чрез него хубави овце, а с другите си качества той бе чудесен другар за плаване. Знаеше не по-малко балади от Берсе и от майка си бе научил да ги рецитира като истински поет. Можеше още така умело да разказва измислени истории, че всички им вярваха, макар че сам признаваше Токе за по-вещ в това изкуство. Затова мъжете го ценяха като добър и умен другар, които им помагаше Да прекарват приятно дългите дни на скука, когато плаваха с попътни ветрове и почиваха на греблата.