Но те отвърнаха, че нито кръстовете, нито светената вода ще им попречат да видят ритуала на жените.
Учителят Рейналд седеше до Орм, както бяха настанени в кръг около казана с храната. Бе обгърнал с ръце коленете си и се люлеете напред-назад с наведена глава. Дадоха му, както на останалите, хляб и пушено овнешко. но той нямаше апетит. Така се случваше винаги когато размишляваше за греховете си. Щом чу думите на свещеника, той стана.
— Дай ми една брадва — каза учителят, — аз ще направя кръст. — Насядалите мъже се изсмяха и изразиха съмнение, че той може да се справи с тази задача. Но Орм отговори:
— Добре си решил да опиташ. Може би това ще ти донесе повече сполука, отколкото ако се катериш по дърветата.
Подадоха му една секира и той се отдалечи, готов да положи всички усилия.
Започнаха да се събират облаци и от време на време ставаше съвсем тъмно; но в промеждутъците най-любопитните успяваха да зърнат какво става на Камъка. Там се бяха събрали много мъже. Неколцина току-що бяха изрязали парче торф, доста дълго и широко, и го вдигнаха нависоко, набучвайки отдолу колове, за да го придържат. Други събираха подпалки, които трупаха на четири купчинки, разположени на еднакво разстояние от Камъка. Щом свършиха тези приготовления, мъжете взеха оръжието си и се отдалечиха по посока на лагерите на другите племена. Там те останаха на пост, обърнати с гръб към Камъка,.а някои отидоха чак до потока.
Вече се чуваше блеене и откъм лагера на вирдите се зададоха четири старици, които водеха два козела. Придружаваше ги дребен плешив мъж с бяла брада, много стар и прегърбен; той държеше в ръка дълъг нож. След него идваше цяла тълпа от жени, загърнати в наметки.
Щом стигнаха до Камъка, старите жени завързаха краката на животните и прекараха въжета през гърбовете им. Всички помогнаха да качат козлите върху Камъка и да стегнат въжетата — сега те висяха с главата надолу от двете му страни. Дребният старец жестикулираше и бърбореше раздразнено, докато успяха да нагласят животните точно в положението, в което ги искаше. Накрая, доволен, той им заповяда да го повдигнат върху Камъка, макар и трудно, те успяха да направят това. С помощта на една пръчка му подадоха ножа, той го пое и яхна Камъка, като се настани точно над козлите. После вдигна ръце нагоре и изкрещя към младите жени: „Това е първото! Мини през земята!“
Жените се разкискаха и започнаха да се побутнат свенливо и несигурно. Най-накрая отхвърлиха наметките и останаха голи; тръгнаха в колона към ивицата торф и една по една се промушваха под нея. Изведнъж в среднощната тишина откъм лагера на Финведен се разнесе страхотен трясък; после се чуха викове и стенания, придружени от гръмогласен смях — едно старо, изкривено дърво, в чиито клони се бяха скрили много младежи, беше поддало на тежестта и бе рухнало, премазвайки неколцина от тях. Но жените продължаваха да пълзят, докато всички преминаха под торфа; тогава старецът отново простря ръце нагоре и извика: „Това е второто! Мини през водата!“
Тогава жените се отправиха към потока и нагазиха до средата му. Коленичиха и седнаха на пети там, където водата беше най-дълбока, закриха с ръце лицата си и с викове и писъци ги потопиха във водата така, че косите им останаха разпилени по повърхността; после моментално вдигнаха глави.
След това стариците запалиха купчинките съчки около Камъка и щом младите се върнаха от потока, старецът извика: „Това е третото! Мини през огъня!“
Сега жените започнаха да тичат около него и чевръсто да прескачат огньовете. Междувременно старецът преряза гърлата на козлите и кръвта им рукна отстрани, докато той шепнеше някакви заклинания. Трябваше девет пъти да обикалят Камъка и девет пъти да близнат от кръвта, за да им даде сила и да направи утробите им плодовити.
Голям облак закри луната, но на светлината на огъня ясно можеха да се различат жените, които продължаваха да подскачат. После изведнъж някакъв глас подхвана песен, но никой не разбра думите й. Щом луната се показа отново, всички видяха учителя, който се насочваше към тях. Беше прекосил потока и преминал покрай пазачите, без да го забележат; те се бяха извърнали, за да наблюдават танца на жените. С върбови вейки бе завързал една до друга брезови пръчки така, че образуваха кръст, и бързо пристъпваше с него към Камъка.
Старите жени се разпищяха с пълен глас не само от гняв, но и от страх, а жрецът им се изправи върху Камъка, размахвайки като луд окървавения нож и закрещя с все сила.
Жените престанаха да подскачат и замряха, без да знаят какво да сторят; учителят проби през кръга им, вдигна кръста нагоре към стареца и викна: