— Бягай оттук. Сатана! В името на Христа, махни се. нечисти дух.
Лицето на стареца се сви от страх, щом видя как другият го заплашва с разпятието, дръпна се назад, кракът му се подхлъзна и загубил опора, полетя към земята; остана да лежи там със счупен врат.
— Той уби жреца! — изкрещяха объркани старите жени.
— Аз също съм жрец — викна учителят, — и то по-добър от него!
Разнесоха се тежки стъпки и един мощен глас попита за какво са всички тия писъци. Тялото на учителя потръпна и стиснал с две ръце кръста, той застана с гръб към Камъка, долепи разпятието до гърдите си, затвори очи и зашепна бързо и монотонно:
— Готов съм! Господи, и вие, свети мъченици, приемете ме в божието царство. Готов съм! Готов съм!
Пазачите не помръднаха независимо от крясъците на старите жени. Бяха ги сложили там, за да не позволят на хората от Гьоинге и Финведен да им се бъркат или да разглеждат с похотлив поглед жените от тяхното племе; би било неприлично да приближат до чуждите съпруги, докато стояха голи на открито — от това можеше да възникне конфликт.
Сега от лагера на вирдите се появи някакъв мъж, висок и плещест, които явно не се притесняваше да се приближи към голите жени. Носеше голяма шапка и синя пола от скъп плат; държеше за ремъка един червен щит, а мечът му се поклащаше, провесен на широк сребърен колан.
Жените трепнаха свенливо, когато той приближи, и се опитаха да прикрият голотата си. Някои отскубнаха трева, за да избършат кръвта от устните си; но никоя от тях не помръдна.
Новодошлият ги изгледа поред и кимна.
— Не бойте се — рече той приятелски, — тия неща мен не ме притесняват освен напролет; и тогава за жените, които харесвам, не е необходимо да прескачат огньове. Едно не мога да отрека — сега, като ви гледам отблизо, някои от вас са по-хубави голи, отколкото облечени. Така и трябва да бъде. Впрочем кой е този, разтрепераният, дето е застанал в средата със затворени очи? Не му ли е приятна гледката?
— Християнски свещеник е! — отговориха жените. — Той уби Стюркар!
— Да, присъщо е на свещениците да се бият помежду си — рече мъжът спокойно. — Винаги съм твърдял това.
Отиде до тялото на стареца и застана над него, мушнал палци в колана си. Бутна го с крак и го преобърна.
— Никакъв признак на живот — добави той. — Ето те, Стюркар; прострян мъртъв тук въпреки всичките ти хитрини и магьосничества. Надали някой ще скърби за теб. Беше една злобна стара змия, както неведнъж съм ти казвал, макар че никой не може да отрече, че беше опитен и мъдър жрец. Сега върви при троловете, там ти е мястото — боговете ще те изритат, ако се опиташ да влезеш при тях. А вие, мили мои, защо стоите още голи на този хладен нощен въздух? Ще се простудите.
— Не сме изпълнили ритуала — отговориха те, — изминали сме само половината обиколки. Но какво да правим сега, след като жрецът ни Стюркар умря? Трябва ли да се откажем, без да сме опитали докрай? Не знаем какво да сторим.
— Каквото станало, станало — отвърна мъжът, — не скърбете. Мисля, че има по-добър лек за безплодието ви от това да подскачате около Камъка — когато кравите ми не се оплождат, просто сменям бика. Обикновено това помага.
— Не, не — жаловито се заоплакваха те, — грешиш! Не сме толкова глупави, това е единственото ни спасение.
Мъжът се засмя, обърна се и прегърна учителя през рамото.
— Вярно, стоя тук и ви говоря глупости — рече той, — макар всички да знаете, че всъщност умът ми сече като бръснач. Стюркар, вашият свещеник е мъртъв, но ето, имаме един християнски свещеник, който ще го замести. Всички свещеници са еднакви — повярвайте ми, виждал съм всякакви.
Той сграбчи учителя за врата и за единия крак и със замах го вдигна върху Камъка.
— Сега развързвай си езика — заповяда мъжът, — ако знаеш някакви свещенически брътвежи. Вдигни глава и издекламирай всичките си най-хубави заклинания. От това как ще се представиш, ще зависи дали ще те убием, или ще те пощадим. Давай смело и предскажи на тия жени, че в утробите им ще има деца; ако ги направиш близнаци — още по-добре.
Застанал върху Камъка, учителят се разтрепери, а зъбите му започнаха да тракат силно. Но мъжът под него с меч в ръка, изглеждаше много страшен и решителен, затова той вдигна кръста пред себе си и отчаяно занарежда молитви; а след като веднъж започна, постепенно гласът му стана ясен и мъжествен.
Новодошлият се заслуша, после кимна.
— Истински е — рече той. — И преди съм чувал подобна реч, в нея има много сила. Хайде, жени, припкайте, преди да се е уморил и преди огньовете да са се превърнали в пепел.
Жените възвърнаха предишната си смелост и отново заподскачаха около Камъка. А учителят, след като преодоля първоначалния ужас, се представи достойно, спускайки надолу към главите им разпятието и произнасяйки най-хубавите си благословии всеки път, когато идваха при Камъка, за да ближат от кръвта. Жените потръпваха при допира с кръста; когато церемонията приключи, единодушно се съгласиха, че той е чудесен свещеник и че са почувствували свещената му сила по-дълбоко, отколкото тази на Стюркар.