— Да не го убиваме — рекоха те, — нека го вземем с нас вместо Стюркар.
—.Щом искате, така да бъде — каза мъжът с шапката, — дано ви донесе по-добър късмет.
Но в този момент откъм потока прогърмя мощен глас:
— Дайте го на мен тоя свещеник.
Орм и хората му бяха видели как старият жрец пада от Камъка и как няколко минути по-късно учителят заема неговото място; това ги изуми.
— Сигурно е полудял — рече брат Вилибалд, — а може да се е случило точно обратното — божият дух да се е вселил в него. Това, дето държи в ръката си, е кръст.
— Веднага се запътва натам, където има жени — мрачно се обади Орм. — Все пак грехота е, ако позволим да го заколят като козел.
Взеха хората си и тръгнаха към Камъка. Луната бе в облак и почти нищо не се виждаше в момента, когато Орм извика. Жените се обърнаха към лагера обезпокоени, а учителят слезе на земята. Мъжът със шапката, придружен от неколцина пазачи, тръгна срещу Орм.
— Кой си ти, дето крещиш в нощта? — попита той.
— Върни ми този свещеник — мрачно рече Орм. — Той е мой и не е получил разрешение да ме напуска.
— Ти пък кой си, кресливи човече? — обади се и другият.
Орм съвсем не беше свикнал да му говорят по този начин; обзе го такава ярост, каквато рядко му се случваше да изпита.
— Някой, който не се бои да ти даде урок по прилично държане — извика той, — и то моментално.
— Ела насам — отвърна другият — и ще видим кой от нас е по-добър учител.
— Хората ти няма да се намесват, нали? — попита Орм.
— Няма — спокойно отговориха вирдите. Орм изтегли меча си и прескочи потока.
— Бързо пристигаш — заговори противникът му, — но на връщане ще те носят.
Орм нападна и мечовете така ожесточено се кръстосаха, че заизлизаха искри. Мъжът със шапката промълви:
Госпожо Алена шия,
щом ти излезе,
отново от теб искри захвърчаха
— битката ще е сурова.
Орм нанесе ожесточен удар върху щита на противника и с променен глас рече:
О, приятелю,
добре се обади в този миг.
Алената шия пак
срещна Синия език.
Отпуснаха мечовете и застанаха неподвижно.
— Добре дошъл, Орм Тостесон, Морски вожде. Какво правиш сред тези диви гьоинги?
— Добре дошъл, Токе, Сина на Сивата чайка, воин от Листер. Какво правиш сред вирдите?
Двамата заговориха едновременно припряно и се разсмяха от щастие; свързваше ги голямо приятелство, а вече няколко години бяха изминали от последната им среща.
— Имаме да си казваме много неща — рече Токе. — Добре, че бързо съчиняваш стихове, както съм те учил — иначе можехме още дълго да се бием, а и да пострадаме от това. Но не мисля, че стихът ти бе хубав като моя.
— Тук можеш да претендираш за превъзходство, без да ме засегнеш — отговори Орм. — Почти не ми се е случвало да съчинявам стихове, откак се разделихме.
Токе прокара пръст по острието на Алената шия.
— Виж, нащърбил се е там, където се удари в твоя меч — рече той. — Никога преди не се е случвало. Орм направи същото.
— Моят също се е назъбил — каза той. — Явно е, че желязо, ковано в Андалусия, може да пострада единствено от андалуски меч.
— Надявам се — добави Токе, — че няма да се случи пак да се целуват.
— Аз също — потвърди Орм.
— Бих искал да знам дали тази, която ни ги подари, е още жива — продължи Токе — и какво е станало с господаря Алмансур, къде ли се развяват в този момент големите му бойни знамена, има ли все така добър късмет?
— Кой би могъл да каже? — рече Орм. — Тази страна е далеч оттук, и всичко се случи много отдавна; наистина, мислите ми често се връщат към преживяното там. Но хайде, ела с мен да си поговорим насаме; де да имах бира, за да те посрещна.
— Нямаш ли? — разтревожено попита Токе. — Ами как ще говорим без бира? Тя е най-добрият другар на приятелите.
— Никой не носи бира на Събора — отвърна Орм. — Тя предизвиква кавги; мисля, че знаеш това не по-зле от всеки друг.
— Имаме късмет тази вечер — каза Токе, — особено ти. Един мъж е донесъл бира на Събора и този мъж съм аз. Да знаеш, че сега съм много уважаван сред търговците от Веренд, търгувам предимно с кожи, а никоя сделка с кожи не може да се проведе без помощта на това питие. Довел съм пет товарни коня на Събора и всичките са натоварени с бира. Не възнамерявам да върна нито капка, защото, ако всичко върви добре, на нейно място ще натрупам кожи. Затова идвай с мен.