— Не можеха да направят нищо, за да ни помогнат — намеси се Орм, — бяха загубили повече от половината си екипаж. Било ни е писано да станем роби и да бъдем оковани за греблата.
— Може би — отговори Токе, — но Крок имаше безброй роднини в тази област и те скоро започнали да мислят по същия начин. Претендирали да им изплатят неговия дял от плячката като водач. После двете страни откачили оръжието от стената, обявили открито враждата и започнали да воюват безпощадно. Когато аз пристигнах, и Хале, и Гринулв вече бяха на легло, ранени при едно нападение от засада. Независимо от това духът им беше бодър и без да губят време, ми обясниха положението. Неколцина от враговете им били намерени. мъртви на различни места; двама изгорели, когато Огмунд и един от братята на Крок запалили къщите им, а някои, размекнати от охолния живот, си платили, за да си осигурят спокойни старини. Но другите, изглежда, бяха по-упорити и настояваха Огмунд, Хале, Гуне и Гринулв да бъдат обявени за престъпници. Със същото искаха да накажат и мен, ако взема тяхната страна.
— Лесно мога да се досетя — обади се Орм, — че не си стоял дълго неутрален.
Токе кимна мрачно и каза, че единственото, което искал, било да си заживеят мирно и тихо с жена си и да избягват кавгите — двамата се разбирали чудесно още от момента, в който я отвлякъл, — но не могъл да откаже помощ на приятелите си, щял да загуби доброто си име. Затова веднага се съгласил да застане на тяхна страна. Малко по-късно, на сватбата на Гуне и новата му жена, му се случила ужасна неприятност, нелепо и срамно унижение, което било причина да се почувствува безкрайно нещастен и отнело живота на неколцина мъже.
— Предупреждавам ви и двамата — добави той, — докато разказвам, можете да се смеете колкото си искате. И не се безпокойте, че ще се нахвърля върху вас, макар да съм убил не един човек дори само заради най-лекото свиване на устни, когато е ставало дума за това. Ето какво се случи. Вечерта след сватбата отидох пиян в нужника — седейки, съм заспал там, както често се случва след продължителен гуляй. Двамина се бяха промъкнали тайно зад стената и намушкаха с копие задните ми части. Подскочих като ужилен, за секунда се отърсих от съня и от приятното опиянение — помислих, че съм тежко ранен. Явно същото са решили двамата ми нападатели — когато се втурнаха обратно, ги чух как доволно се смеят. Но попадението беше неточно може би защото копието бе малко дълго за пръта. — отървах се по-леко, отколкото си мислех в началото. Все пак прекарах дълго на легло и през цялото време трябваше да лежа по корем; доста дни минаха, докато отново бях в състояние да редна удобно. По-унизително нещо не ми се беше случвало дори по времето, когато бях корабен роб на андалусците.
— Значи не успя да разбереш кои са били мъжете? — запита Орм.
— Открих ги — отвърна Токе. — Не се сдържаха и се раздрънкаха, похвалили се на жените си — така историята се разчу из цялата област. Единият се казваше Алв, а другият — Стейнар. Безсрамни младежи от добри семейства, племенници на Отсур Самохвалкото, кормчията от кораба на Берсе, онзи, дето все се фукаше, че по майчина линия произхождал от крал Алв, Любимеца на жените от Мьоре. Научих, че те са го извършили, още докато бях на легло.
Заклех се, че докато не убия и двамата, няма да се отдам на никакво удоволствие — било то бира или пък жена. Ако щете, вярвайте, но удържах на думата си, Щом се изправих на крака, започнах неотстъпно да ги търся. Накрая ги открих. Един ден ги заварих да газят към брега след риболов в реката. Едва не се просълзих от щастие, когато ги видях да стъпват на земята — там тримата се бихме с меч в ръка, докато повалих Стейнар. Другият.хукна, а аз — по петите му. Беше чудесно надбягване — и двамата се представихме добре — през гори и през поля, сред стада на паша, през ливади, напред към бащината му къща. Младежът беше подвижен и летеше като стрела — спасяваше живота си, но аз пък го преследвах и освен това тичах, за да се пречистя от позора и от напиращото желание да изпълня дадената клетва. Хванах го, запъхтян, близо до къщата; сърцето ми сякаш щеше да се пръсне. Посякох го чак до зъбите пред очите на селяните, които жънеха на полето. През целия си живот не се бях чувствувал така добре, както когато го видях прострян в краката ми. Прибрах се вкъщи с леко сърце и до края на деня само се наливах с бира. Казах на жена си, че неприятностите ни са свършили. Оказа се обаче, че не е така.