— Какво друго след такова чудесно отмъщение? — учуди се Орм.
— Съседите — както приятелите, така и враговете ми, не можеха да забравят при какви обстоятелства съм бил ранен — мрачно отвърна Токе — и подигравките им нямаха край. Смятах, че отмъщението ще сложи точка на всичко това — бях убил и двамата съвсем сам в честен двубой — но този факт явно не впечатли простите им мозъци. Неведнъж се налагаше двамата с Алената шия да отучваме разни хора да прикриват лицето си с шепи, щом се появя. Но и това не помогна. Скоро не можех да понасям дори лицата с най-сериозно изражение, знаех какво се крие зад него. Съчиних една чудесна поема за това как съм убил Алв и Стейнар, но същевременно открих, че от ръка на ръка вече се предават три писания, в които се обясняват обстоятелствата, свързани с моето раняване, и че хората се заливат от смях по домовете си всеки път, щом ги чуят. Разбрах, че никога няма да преживея срама, който тази случка ми донесе. Взех жената и цялото си имущество и тръгнах през големите гори за Веренд, където имам роднини. Купих къща и оттогава си живея спокойно там — благодарение на търговията с кожи сега съм по-богат отпреди. Имам трима синове, всичките добре развити, и една дъщеря — сигурно след някоя и друга година момците ще започнат да се избиват заради нея. Но до този момент на никого не съм казвал по каква причина напуснах Листер. Само на теб, Орм, и на теб, малки свещенико, се доверих, защото зная, че няма да издадете тайната ми пред жива душа. Ако сторите това, аз пак ще се превърна в посмешище за хората, макар че вече изминаха четири години от тая злополучна случка.
Орм похвали Токе за разказваческото му умение и го увери, че от неговата уста никой няма да научи нищо.
— Искам да чуя поемите, дето са съчинили за теб — добави той, — но не познавам човек, който обича да декламира остри стихчета за самия себе си.
Отец Вилибалд изпразни чашата си и заяви, че не му доставят удоволствие такива истории за завист и вражди, за намушкване с копия тук или там, за отмъщения, подигравателни стихове и тям подобни, каквото и да мисли Орм по този въпрос.
— Освен това, Токе, мога да те уверя — продължи той, — че няма да тръгна да разнасям клюки — имам по-важни неща да кажа на хората. Но ако си човек, който се учи от опита си, би могъл да извлечеш още поука от тази нещастна случка. От краткото ти пребиваване в двореца на крал Харалд и от това, което Орм ми е говорил за теб, зная, че си смел, хладнокръвен и самоуверен мъж и имаш весел нрав. А е било нужно само да преживееш една. нелепа случайност, която разсмива глупците, и изведнъж си станал страхлив и потиснат; напуснал си родния край, щом си разбрал, че не можеш да затвориш устата на враговете. Ние; християните, сме облагодетелствувани, не се интересуваме какво говорят за нас хората, а само какво мисли Господ. Аз съм стар, малко сили са ми останали, но при все това съм по-силен от теб — никой не би ме уплашил с подигравките си, защото не ме е еня. Човек, който има зад гърба си подкрепата на Бога, не трепва пред хорския присмех, съвсем не го притесняват насмешливите усмивки и клюки.
— Мъдри слова — рече Орм, — струва си да помислиш върху тях. Вярвай ми, Токе, този свещеник притежава в малката си глава повече ум, отколкото ние в нашите, които са големи. Няма да сгрешим, ако запомним думите му.
— Мисля, че бирата започва да ви хваща и двамата — отвърна Токе. — Не бихте ми разправяли подобни глупости, ако бяхте трезви. Да не би да си си наумил да ме правиш християнин, малки свещенико?
— Да — рязко отговори отец Вилибалд.
— Значи поставил си си много трудна задача. Тя ще ти създаде повече неприятности, отколкото всичките църковни обязаности, които някога си извършил, взети заедно.
— Не е срамно да се покръстиш — каза Орм. — Имай предвид, че вече пет години изповядвам християнската вяра. Все съм си така весел, ръката ми не е по-слаба отпреди и откакто се покръстих, не съм имал повод да се оплача от късмета си.
— И така да е — отговори Токе, — ти не си търговец на кожи като мен. В тия земи не мога да си позволя да се покръстя, това ще предизвика недоверие у всичките ми купувачи. Вирдите ще кажат: „Щом сменя боговете си, как да разчиташ на него за другите неща?“ Не, не, заради приятелството ни бих направил много за теб, Орм, за теб също, свещенико, само не това. А и подобно нещо би подлудило жена ми. Мира, тя все още, като всичките си сънародници, мрази до смърт християните. Смятам, че и без това е достатъчно избухлива, та да подклаждам гнева й с подобни идеи. Безполезно е, малки свещенико, да се опитваш да ме спечелиш за своята вяра, макар че съм ти приятел и се надявам да остана такъв.