Някои от екипажа бяха недоволни, че Крок бе тръгнал от Бретан, без да се опита да поднови запасите от прясно месо; храната на борда вече започваше да понамирисва. Свинското беше гранясало, по сушената треска имаше плесен, яденето бе развалено, хлябът червясъл, а водата киселееше. Но Крок и другите, вече участвували в подобни походи, твърдяха, че това било нещо съвсем обичайно за моряците. Орм ядеше дажбата си с апетит, макар че често в това време описваше на останалите деликатесите, с които бе свикнал вкъщи. Берсе отбеляза, че според него боговете много мъдро разпоредили, когато човек е по море, с удоволствие да яде това, което в дома си не би предложил дори на робите и кучетата, а само на свинете, иначе дългите морски пътешествия щели да бъдат направо отвратителни.
Токе пък каза, че най-много го притеснява липсата на бира. Увери ги, че не е претенциозен и когато е необходимо, стомахът му приема почти всичко, включително и обувки от тюленова кожа, стига да е придружено от хубава бира, с която да смаже гърлото си. „Ужасно е — продължи той — да си представиш живота без бира независимо дали на сушата или в морето“, и зададе доста въпроси на евреина за качеството й в страната, за която пътуваха, без обаче да получи някаква информация за това. Разказваше на останалите истории за празненства и пиянски събирания, на които е присъствувал, и съжаляваше, че тогава не е пил повече.
На втората вечер в морето излезе силен вятър и надигна голямо вълнение. Моряците бяха доволни, че небето е ясно, защото се ориентираха по звездите. Крок се колебаеше дали е разумно да излиза в безкрайната морска шир; но по-мъдрите им другари твърдяха, че колкото и на юг да отплават, винаги ще виждат земя от лявата си страна освен в Ньорва Суид18, чиито води водеха към Рим, разположен в центъра на света Берсе каза, че онези, които плават от Норвегия за Исландия, са много по-зле, защото нямат наоколо си земя, където да се прислонят на завет, и само безбрежно море от всички страни.
Евреинът знаеше много за звездите и твърдеше, че е опитен навигатор; но се оказа безполезен, тъй като употребяваше различни наименования за небесните тела и освен това страдаше от морска болест. Същото сполетя Орм и двамата със Соломон висяха измъчени над планшира — бяха сигурни, че ще умрат. Евреинът стенеше сърцераздирателно на собствения си език в промеждутъците между повръщанията. Орм му нареди да млъкне, но той отвърна, че се моли на бога си, който е в буреносния вятър. Орм го сграбчи за врата и му каза, че въпреки ужасното състояние, в което се намира, все още има сили да го изхвърли през борда, ако продължава да вика — и без неговия бог около тях бушуват достатъчно ветрове.
Тези думи затвориха устата на Соломон и на сутринта вятърът утихна, морето се успокои н двамата се почувствуваха по-добре. Лицето на евреина бе зеленикаво, но той се усмихна приятелски на Орм — явно не му се сърдеше за предната нощ — и му посочи с пръст изгряващото над морето слънце. Каза, като с труд подбираше думите си, че това са червените криле на утринта далеч в морето и че там е неговият бог. Орм отвърна, че той, изглежда, е от тези божества, които предпочитат да стоят на почтено разстояние.
По-късно същата сутрин различиха в далечината планински очертания. Приближиха до брега, но трудно намериха тих залив, в който да пуснат котва. Евреинът каза, че тази част от крайбрежието му била непозната. Още щом слязоха, се натъкнаха на цели орди от местни жители, но те бързо се разбягаха. Хората на Крок претършуваха колибите им и се завърнаха с няколко кози, хранителни продукти и двама пленници. Запалиха огньове радостни, че са стигнали без премеждия сушата, и доволни отново да вкусят печено месо. Токе търсеше бира под дърво и камък, но успя да открие само няколко меха вино, което по неговите думи било толкова тръпчиво и кисело, че червата му се свивали, така че не можа да го изпие сам и даде остатъка на другите. Прекара вечерта в усамотение, като си пееше тъжно, а сълзите му се стичаха по брадата. Берсе ги предупреди да не го закачат, защото ставал опасен, когато се е напил до сълзи.
Соломон разпита пленниците и съобщи, че вече се намират в земята на кастилския граф и че мястото, към което ги води, е далеч на запад. Крок каза, че за да плават в тази посока, трябва да чакат други ветрове, а междувременно могат само да си почиват и да се хранят. Добави, че биха се озовали в трудно положение, ако ги нападнат силни врагове, докато вятърът духа откъм морето, или пък ако неприятелски кораби блокират изхода им от залива. Доколкото можеше, Соломон обясни, че подобна вероятност едва ли съществува, тъй като графът на Кастилия почти не разполагал с кораби, а щяло да му трябва доста време, за да събере достатъчно силна армия, с която да ги победи. Разказа им, че в миналото този граф бил могъщ владетел, но бил принуден да се подчинява на мавърския халиф на Кордова, та дори и да му плаща данък, защото сега в света нямало по-велик монарх от него освен германския император Ото и император Василий от Константинопол. Като чуха това, мъжете се разсмяха и казаха, че несъмнено евреинът говори неща, за които вярва, че са истина, но очевидно е зле информиран по въпроса. Попитаха го дали е чувал за крал Харалд от Дания и не знае ли, че няма по-могъщ владетел на света от него.