Щом свърши, вирдите се поогледаха във всички посоки — гордееха се със своя водач и с мъдростта му. После се изправи водачът на гьоингите. Казваше се Соне Острия поглед и беше толкова стар, че мъжете, седнали от двете му страни, го подхванаха за ръцете да му помогнат, но той сърдито ги отблъсна, закуцука пъргаво към Камъка и застана до Уге. Беше висок, мършав и сух, превит на две от възрастта, имаше дълъг нос и прошарена брада, която висеше на тънички кичури. Макар че денят беше хубав и слънцето в края на лятото приличаше приятно, той бе облечен в кожух до коленете и дебела шапка от лисича кожа. Имаше вид на безкрайно мъдър мъж и всички го почитаха като такъв още откакто се помнеха. Беше известен с острото си зрение — можеше да познае къде има скрито съкровище, виждаше в бъдещето и предсказваше предстоящите неприятности. Освен това се беше женил седем пъти и имаше двадесет и трима синове и единадесет дъщери; казваха, че полагал всички усилия да ги закръгли по дузини — затова гьоингите му се възхищаваха и го почитаха много.
Той също пожела на присъствуващите мир и с красиви слова изрази миролюбивите намерения на гьоингите. Доказателство за тях бил и фактът, че цели четири години те не предприели никакви враждебни действия срещу вирдите или финведингите. Някои глупави чужденци биха приели това за признак, че сред тях царят безсилие и отпуснатост, но грешат, ако смятат така — те са не по-малко подготвени от своите бащи с копие и меч да дадат урок на всеки, който им желае злото; това могат да потвърдят неколцина, които са се опитали да им навредят. Той добави колко погрешно е също да се предполага, че тази миролюбивост се дължи на плодородието през последните няколко години, на богатите реколти, тучните пасбища и липсата на болести по добитъка. Сити, гьоингите са не по-малко храбри, отколкото когато стомасите им се свиват от глад; духът им и тогава е точно толкова, горд. Този стремеж към мир, обясни той, се дължи на това, че сега мнението на мъдрите и опитни мъже има повече тежест и племето цени техните съвети.
— Докато има такива хора и думите им се зачитат — продължи той, — всички ще процъфтяваме. За съжаление броят им намалява с всяка изминала година, дори според мен са останали само двама от тия, на чието мнение може напълно да се разчита и които имат шансове да живеят още дълго — това сме Уге и аз. Затова днес повече от всякога е необходимо вие, младите, избрани да представлявате своите племена, макар да нямате още и един бял косъм в брадите си, да се вслушвате внимателно в съветите, ни и от тях да трупате мъдрост — нещо, което сега ви липсва. Хубаво е, когато думата на старите се чува, а младите разбират, че те самите не са се сдобили с достатъчно разум.
В този момент при тях на Камъка дойде още един мъж — водачът на финведингите, на име Олот Пъстрата птица. Макар и млад, вече се бе прочул много. Беше добре сложен, мургав, с проницателни очи и гордо изражение. В миналото живял из източните земи и служил на Киевския принц и на императора в Миклагард, откъдето се върнал много богат. Прозвището Пъстрата птица получил в родината заради разкошните и ярки дрехи, които носел. Самият той бе много доволен от това име.
Щом пристъпи напред, финведингите, както избраните представители, така и тези, които седяха зад тях, се развикаха от гордост и възхищение — действително имаше вид на истински водач; а когато зае мястото си до Камъка, разликата между него и другите двама бе невероятна. Носеше зелено наметало, извезано със злато, и блестящ сребърен шлем.
И той като останалите пожела мир на всички, но заяви, че не вярва в мъдростта на старите хора толкова безрезервно, колкото те самите, и смята, че тази добродетел понякога се крие и в по-младите глави; дори мнозина считат, че по-скоро у тях трябва да я търсят. Съгласен е с мнението на възрастните, че мирът е хубаво нещо, но никой не трябва да забравя, че в наша време той се поддържа все по-трудно. Главната причина за това са размириците, които християните, зли и хитри хора, причиняват навсякъде.