— Повярвайте — продължи той, — стане ли дума за тях, знам какво говоря. Всички сте чували, че съм прекарал пет години в Миклагард и там съм служил на двама императори — Василий и Константин. Имах възможност да наблюдавам как се държат християните, щом се разсърдят, дори когато нямаше на кого другиго да излеят гнева си освен едни на други.. Те си изтръгват ушите и носовете с остри щипци за най-малкото нещо, а понякога взаимно се скопяват. Младите жени, дори когато са красиви, често биват заключвани в каменни къщи и им се забранява да се сношават с мъже, а ако някоя от тях не се подчини, я зазиждат жива, като пробиват дупка в стената, и я оставят да умре там. Някой път им идва до гуша от техния император или пък недоволствуват от разпоредбите му — тогава завързват здраво него и синовете му и доближават до лицата им нажежени железа, докато очите им изтекат и те ослепеят. И всичко това вършат за прослава на своя бог и религия — според тях да осакатиш някого, е по-малко престъпление, отколкото да го убиеш — от това можете да съдите що за хора са. Щом така се държат едни с други, представете си какво биха сторили с нас, дето не изповядваме християнството, ако станат достатъчно силни, за да ни нападнат? Затова всички трябва да се лазим от тази заплаха, да й устоим и да я унищожим още в зародиш. Не бяхме ли снощи сами свидетели как тук, на това място, един християнски свещеник се промъкна до Камъка и извърши убийство пред очите на всички вирди? Гьоингите го доведоха тук може би за да извърши своето мръсно дело. Но този въпрос те ще разрешат помежду си, вирдите и нас, хората от Финведен, това не ни засяга. Но няма да е лошо, ако на Събора се вземе решение да убиваме всеки християнски свещеник, който се появи сред гьоингите, вирдите или финведингите — да не го оставяме жив дори за роб, а още по-малко да му позволяваме необезпокояван да върши магиите си. Иначе може да си създадем много неприятности и да предизвикаме сблъсък.
Това бяха думите на Олоф Пъстрата птица и слушайки го, мнозина закимаха замислено с глава.
После той и другите двама водачи седнаха на трите белязани камъка в тревата пред Камъка на Върлината и Съборът започна. Според древния обичай в началото се разрешаваха споровете, които бяха възникнали на място, затова първо започнаха да обсъждат случая на учителя. Уге поиска възмездие за смъртта на Стюркар и запита на кого принадлежи свещеникът и защо са го довели на Събора. Орм, който беше сред дванадесетте представители на гьоингите, стана и отговори, че могат да го смятат за негов роб, макар да е всъщност свободен човек.
— И едва ли бихте намерили по-миролюбив мъж от него — добави той. — Изобщо не е склонен към насилие и единственото, което може да прави, е да чете ръкописи, да пее псалми и да печели благоволението на жените. Тук дойде с мисия, която при тия стечения на обстоятелствата никога не би могъл да изпълни.
Орм им разказа за учителя и за целта на пътешествието му — как бил изпратен от Хедебю, за да се предложи в замяна на един свещеник, който финведингите държали в робство, но когото те вече били убили.
— Този въпрос — продължи той — без съмнение ще се обсъди по-късно. А колкото до смъртта на Стюркар, нека свидетелите да дадат показания. Моето мнение е, че християнският свещеник не е в състояние да убие голям мъж.
Соне Острия поглед се съгласи, че трябва да изслушат свидетелите.
— Каквото й решение да се вземе по този въпрос на Събора — добави той, — то няма да предизвика вражда между вирдите и гьоингите. Ти, Уге, ще отсъдиш сам този случай. Мъжът е чужденец, не го бива за нищо, а освен това е християнин — каквото и да решиш, той няма да ни липсва много. Но не можеш да искаш от нас възмездие за нещо, направено от човек, който е чужд за нашето племе.
Дадоха думата на свидетелите. Мнозина бяха видели как Стюркар с вик паднал заднишком от Камъка, но никой не можа да потвърди, че е бил ударен от отсрещната страна — дори Токе, Сина на Сивата чайка, седнал сред дванадесетимата представители на вирдите, който пръв бе пристигнал на местопроизшествието. Той заяви, че кръстът, дето християнският свещеник държал в ръце, бил единственото му оръжие и бил направен от толкова тънки клонки, че с него не би могъл и въшка да убие: и не би уплашил такава дебелокожа лисица като Стюркар. Затова по-скоро вярвал, завърши той, че жрецът се е подхлъзнал и си е счупил врата. Жените най-добре знаят какво се е случило, те са били там и сигурно са видели — естествено, ако се намери начин да ги убедят да говорят истината.