Уге постоя известно време замислен. Накрая каза, че не им остава нищо друго, освен да изслушат жените.
— Според нашите древни обичаи — рече той — жени се допускат за свидетели, макар че не е по силите ми да схвана как се е стигнало до подобно решение. Нямаме навик да използуваме показанията им, когато това може да се избегне — да търсиш истината у един мъж, е все едно да търсиш кукувица в тъмна гора, а да я дириш в жената, значи да преследваш ехото на кукувичия глас. Но в случая те единствени са видели какво е станало, а убийството на един жрец върху свещена земя е престъпление, което трябва да се разследва много внимателно. Затова нека ги чуем.
Жените очакваха да ги повикат и се явиха всички заедно — младите, които танцуваха около Камъка, и старите, които помагаха при церемонията. Носеха най-красивите си дрехи и украшения, гривни, огърлици, широки пръстени и разноцветни була. Отначало, когато излязоха на празното място между съдиите и представителите, наредени в полукръг, те изглеждаха доста срамежливи. Учителят беше с тях. Имаше измъчен вид, ръцете му бяха вързани, а около врата му бе окачено въже, за което го водеха две възрастни жени, така както предната вечер бяха водили козлите към Камъка. Като видя тая гледка, публиката избухна в гръмогласен смях.
В началото жените се страхуваха от собствения си глас и шепнеха тихичко помежду си; не можеха да убедят никоя да говори по-силно. Но скоро преодоляха срамежливостта си и започнаха да свидетелствуват енергично. Пленникът, твърдяха те, отишъл до Камъка и надал силен вик, след което ударил Стюркар с кръста по главата; тогава жрецът също извикал. После го промушил в стомаха и го бутнал долу. Всички бяха единодушни, само че едни твърдяха, че го ударил веднъж, а други — два пъти, и започнаха да спорят за това.
Като чу показанията им, учителят пребледня от ужас и изумление, вдигна завързаните си ръце към небето и силно извика: „Не, не!“ Никой обаче не се интересуваше от това, което има да им каже, и старите жени подръпнаха въжето, за да го накарат да млъкне.
Уге заяви, че тези показания са съвсем достатъчни — можели да хванат вяра дори на женските приказки, след като всички, твърдят едно и също нещо. Все едно дали убиецът е ударил веднъж или два пъти, това е типичен случай на убийство върху свещена земя.
— Такова престъпление — продължи той — още от древни времена се смята за едно от най-отвратителните деяния и се среща толкова рядко, че мнозина прекарват цял живот и участвуват в Събори, без да им се случи да издадат присъда за него. Наказанието, което също води началото си от онова време, според мен не е известно на никой друг тук освен на нас, двамата старци — Соне и аз, естествено, освен ако ти, Олоф, дето се мислиш за по-мъдър, също го знаеш.
Този въпрос очевидно раздразни Олоф, но въпреки това той отговори смело. Чувал е да се говори, че в такива случаи наказват виновника, като го закачат за краката на най-долния клон на някое дърво, а главата му опира в някой мравуняк.
Щом чуха отговора, лицата на Уге и Соне цъфнаха в усмивка.
— Не можеше и да се очаква, че ще знаеш истинското наказание — рече Уге, — толкова си млад още. Мъдрост и знания се натрупват много по-бавно, отколкото ти си мислиш. Наказанието е убиецът да се предаде на Юг — това е името, с което нашите деди наричали Один — и Соне сега ще обясни по какъв начин ще стане това.
— Трябва да се приготвят двадесет добри копия, в чиито пръти няма и следа от загниване. Точно в края на металния наконечник на всяко от тях трябва да се закрепи по едно напречно парче. После те се набиват до половината в земята, близо едно до друго, така че остриетата им да стърчат нагоре. Хвърлят убиеца върху тях и го оставят там, докато костите му окапят.
— Такъв е законът — рече Уге. — Пропусна само една подробност — че виновникът трябва да падне по гръб, за да е обърнат с лице към небето.
Сред всички събрали се премина доволен шепот, когато чуха да се описва това наказание, толкова древно и рядко, че никой не го беше виждал. Учителят вече се беше успокоил, стоеше със затворени очи и си мърмореше нещо. Но жените приеха всичко много по-шумно. Развикаха се, че такова наказание е лудост, че когато са свидетелствували, нямали представа какво ще се случи, а две от тях, родственици на Уге, си пробиха път през тълпата до него, нарекоха го стар глупак и го попитаха защо не им е казал за присъдата, преди да дадат показания. Твърдяха, че са дали такива показания само защото искат да задържат християнския свещеник, той им харесва и смятат, че има повече сила от Стюркар. Страхували са се, че ако го оправдаят, той ще бъде освободен и ще се върне при гьоингите.