Най-кресливо протестираше една възрастна жена, която също бе племенница на Стюркар. Накрая тя успя да укроти останалите и гласът й се извиси над шумотевицата. Беше едра и тромава, с дебели крайници; тресеше се от яд, застанала пред Уге. Заяви, че във Веренд решения не се взимат без одобрението на жените, а старите мъже ги пускат да си играят в гората.
— Макар да беше трол, грижех се за Стюркар в продължение на много години — пищеше тя; — така си изкарвах прехраната. Как ще живея сега, след като той умря? Чуваш ли ме, побъркан гърбушко такъв? Друг свещеник, млад и хубав — и ако се съди по външността му, — умен и сговорчив, дойде и го уби — никой не може да отрече, че беше крайно време някой да стори това. А ти какво предлагаш да направим? Да хвърлим тоя млад мъж върху подострени копия! Каква полза ще имаме от това? Трябва да го предадете на мен; ще заеме мястото на този, когото загубих. Той е добър свещеник и се представи чудесно, след като танцът около Камъка свърши. Всички сме доволни от него. След девет месеца целият Веренд ще може да свидетелствува за силата на неговите магии. Мнозина ще търсят услугите му и всеки, който дойде, ще му носи подарък. Така ще получа отплата за загубата, която претърпях, независимо дали ще ми е съпруг или роб. А с какво ще ни послужи, ако го набучите на копията? Май по-добре ще е вие да седнете там, защото явно възрастта и многото знания са ви докарали до лудост. Той ще бъде мой — с това ще плати за извършеното убийство, ако на този свят има някаква справедливост. Чуваш ли?
Тя размаха юмрук пред лицето на Уге и сякаш се чудеше дали да го заплюе.
— Права е! Права е! Катла е права! — развикаха се жените. — Дайте ни го на мястото.на Стюркар! Имаме нужда от такъв свещеник!
Уге махна с ръка и викна с все сила, като се мъчеше да ги накара да млъкнат. А до него Олоф Пъстрата птица за малко да се прекатури назад — с такова задоволство наблюдаваше той смущението на стареца.
Но Соне Острия поглед се надигна от камъка и заговори. Гласът му изведнъж въдвори пълна тишина.
— Вече обявихме, че на Събора ще владее мир и спокойствие — рече той. — Мъдрите мъже проявяват търпение към жените. Ще сгрешим, ако нарушим мира; това се отнася най-вече за вас, жени. Можем да ви накажем и да ви наложим с пръчки пред всички присъствуващи, с шибалки от брезови и лешникови клонки, а това ще бъде голям срам за вас. Тогава мъжете винаги ще се подхилват, щом ви зърнат. Мисля, че никоя от вас не би пожелала това. Ето защо спрете с вашите крясъци и нападки. Ще ви задам само един въпрос, преди да си тръгнете: свещеникът удари ли Стюркар, или не?
Жените се поуспокоиха. В хор отвърнаха, че дори не е докоснал Стюркар, само извикал и вдигнал кръста, при което старецът се прекатурил и умрял. Това, заявиха те, било чистата истина — и те можели да говорят правдиво не по-зле от всеки друг — само трябвало да знаят за какво ще послужи тя.
Наредиха на жените заедно с Катла и пленника й да се махнат, докато Уге водеше спор за присъдата с дванадесетината избраници. Неколцина настояваха да го убият, защото бе очевидно, че е умъртвил с магия Стюркар, а и колкото по-бързо се отърват от един християнски свещеник, толкова по-добре. Но други се противопоставиха, смятаха, че мъж, който е успял с магия да причини смъртта на Стюркар, заслужава да остане жив. Щом е могъл да направи това, сигурно се е справил успешно и с жените, а освен това трябва да се съобразят и с претенциите на старата жена. Тя съвсем вярно твърди, че друго възмездие за Стюркар няма да получи от гьоингите. Най-накрая Уге обяви, че Катла може да задържи свещеника като роб до времето, когато ще се състои четвъртият Събор, смятано оттук нататък, като се опита да извлече възможно най-много полза от него в този период. Нито Соне, нито някой друг оспори това решение.
— По-лека присъда и аз не бих могъл да му издам — каза Орм на отец Вилибалд, когато разискваха случая. — Сега ще трябва само да поддържа колкото може по-добри отношения с тая старица. Така или иначе, той беше готов да стане роб на смаландците.
— Въпреки всичките му слабости — рече отец Вилибалд — може би снощи, когато отиде да развенчае езическия жрец и ужасните му свещенодействия, божият дух се бе вселил в него. Нищо чудно сега да направи много за прославата на Христа.
— Може би — отвърна Орм, — но най-хубавото е, че се отървахме от него. Съвсем нормално ми се вижда един мъж да се отдаде на страстта си към жените, дори ако те принадлежат другиму, когато тръгва на военен поход или да плячкосва, но ми се струва нередно човек като него — свещеник на Христа и пълен некадърник — да довежда жените дотам, че да загубят всяко чувство на благоприличие, щом го видят. Не е правилно, противоестествено е.