— Ще има достатъчно възможности да изкупи греховете си — рече отец Вилибалд, — щом тая стара вещица Катла забие нокти в тялото му. Наистина бих предпочел да попадна в бърлогата на гладните лъвове заедно с пророк Данаил46, чиято история съм ти разказвал, отколкото да съм на негово място. Но такава е божията воля.
— Да се надяваме — каза Орм, — че тя и занапред ще съвпада с нашата.
Съборът продължи четири дни и на него се разгледаха множество различни дела. Всички хвалеха мъдрите решения на Уге и Соне освен онези, които бяха ощетени от тях. Олоф Пъстрата птица също се прояви като умен съдия — доста опитен — независимо от младостта си, затова дори Уге се видя принуден неведнъж да признае, че с годините той сигурно ще помъдрее. Когато се обсъждаха някои по-трудни случаи, при които двете страни отказват да се споразумеят и представителите на съответните племена също не могат да постигнат единомислие, според древния обичай призоваваха трети съдия, който трябваше да им помогне да вземат решения. На два пъти, когато спорът беше между вирдите и гьоингите, Олоф взе ролята на неутралния съдия и се представи много достойно.
Дотук всичко вървеше добре, но постепенно обикновените зрители започнаха да проявяват все по-явни признаци на недоволство — времето минаваше, а не се очертаваше ни един хубав бой. Всъщност на втория ден бе присъдено единоборство — като завършек на спора между някакъв мъж от Финведен и друг от Гьоинге. Ставаше дума за кражба на кон и не се намери никакъв свидетел, а двете страни бяха еднакво упорити и хитри в увъртанията си. Но щом се изправиха един срещу друг на площадката, се оказа, че са много неумели — и двамата набързо промушиха коремите си и паднаха мъртви на земята като двете половини на глинена стомна, без да доставят каквото и да било удоволствие на публиката. Хората от различните племена се спогледаха с кисели физиономии и сметнаха случката като доказателство за това колко скучно преминава тазгодишният Събор.
На третия ден обаче духовете се поразведриха. Зададе се един объркан и труден спор, който обещаваше чудесна развръзка.
Двама вирди, мъже с известни имена — Аскман и Глум, — представиха случай на двойно отвличане на жени. Бяха загубили дъщерите си, хубавици в разцвета на младостта, които бяха отвлечени от двама гьоинги — ловци на видри от дивата местност на изток от Грейт Окс Форд. Тяхната самоличност бе известна: единият се казваше Агне от Слевен, син на Колбьорн Изгорелия, и се намираше в дома си, а другият — Слате, наречен Лисицата, племенник на Гудмунд от Уваберг, бе сред дванадесетте представители на гьоингите. Кражбата била извършена преди година. Оказа се, че девойките са още в ръцете на похитителите. Сега Аскман и Глум искаха троен сватбен откуп за всяка от тях, както и някакво възмездие за нанесените щети на вдовицата Гудню. Тя беше сестра на Глум и придружавала момичетата, когато било извършено отвличането. То така я разстроило, че дълго след това разсъдъкът й бил замъглен. Вирдите обясниха, че са довели тази достойна жена на Събора, защото смятат, че тя ще бъде най-важният свидетел и ще разкаже точно какво се е случило. Всички знаели, че е честна вдовица, и можели да се закълнат, че се е оправила вече и умът й си е на място.
Вдовицата Гудню пристъпи напред. На външен вид беше яка и внушителна, не толкова стара още, че да плаши мъжете. Ясно и сериозно тя описа как се е случило всичко. Тя и момичетата отишли в дивата местност, за да събират лечебни билки, и се наложило да прекарат там целия ден, защото те били редки и се намирали трудно. Без да искат, навлезли по-навътре, отколкото възнамерявали. Изведнъж се разразила страшна буря с гръмотевици, градушка и пороен дъжд. Уплашени и мокри до кости, те загубили пътя. След като се скитали доста време, без да открият следа или знак, по който да се ориентират, стигнали до някаква пещера, издълбана в земята, и там се подслонили. Започнали да чувствуват студ, глад и умора. Вътре вече имало двама мъже — ловци, които я използували по време на лов за видри. Не изглеждали опасни и тя се успокоила. Посрещнали ги дружелюбно, направили им място край огъня и им дали храна и подгрята бира. Жените останали там, докато бурята утихнала, но междувременно навън станало съвсем тъмно. Настъпила нощта.
До този момент тя се притеснявала единствено от бурята и от болката в гърба, причинена от мокрите й дрехи. Но после започнала да се безпокои и за момичетата; те й създавали много повече грижи. Настроението на мъжете се повишило — казали, че едва ли би могло да им се случи нещо по-приятно от това, толкова отдавна не били виждали жени. Пийвали порядъчно бира от бъчвата, която държали в пещерата. Дали и на девойките, за да се стоплят, а те, тъй млади и неопитни, започнали да се опиват. Тя доста остро помолила мъжете да опишат обратния път и те й обяснили; но повече загриженост не проявили към безопасността на девойките, освен че седели прекалено близо до тях и ги попипвали, за да проверят дали дрехите им са изсъхнали. След време дори стигнали дотам, че Лисичия Слате взел две парченца дърво и казал на момичетата, че сега ще теглят жребий, за да решат коя до кой мъж ще спи. Тогава вдовицата заявила категорично, че те трябва да се приберат веднага вкъщи, и им казала да се оправят както могат в тъмното. Тя самата била принудена да остане в пещерата заради острата болка в гърба.
46
Данаил — фигура от Стария завет, младеж, който служел в двора на Навуходоносор и комуто бог пратил апокалиптични видения, а когато го хвърлили в бърлогата на лъвовете, бог го защитил. — Б. пр.