— Рекох им това — продължи тя, — защото се надявах, че ловците ще се съгласят да ги пуснат, ако аз се жертвувам да стоя при тях. Бях готова да го сторя заради момичетата — каквото и да ми направеха, щях да понеса всичко по-леко, отколкото те. Но вместо да станат по-сговорчиви, мъжете се раздразниха и ми наговориха какви ли не обиди, сграбчиха ме и ме изхвърлиха от пещерата, като ме заплашиха, че ако не изчезна моментално, ще ме поразмърдат със стрели.
Цяла нощ се скитах из гората в ужас да не се натъкна на диви зверове или вампири. Щом се добрах до дома и разказах какво се е случило, нашите хора тръгнаха към пещерата. Заварили я празна. Нямало и следа от ловците, нито пък от девойките и видровите кожи. Дълго след това боледувах, бях почти полудяла заради начина, по който се отнесоха с мен тия отвратителни грубияни.
С това завършиха показанията на вдовицата Гудню, чиито последни изречения бяха прекъсвани от ридания. Гудмунд от Уваберг се изправи и каза, че ще представи показанията на двамата младежи. Бил подходящ за това по две причини — от една страна, бил по-мъдър от тях и можел по-добре да подбира думите си, а от друга — бил чувал цялата история неведнъж от устата на Агне от Слевен и от племенника си Слате, а също и от въпросните млади жени, така че бил осведомен по този въпрос не по-зле от другите, дори много по-добре. А колкото до показанията на вдовицата Гудню, които току-що чули, би казал, че доста от тях отговарят на фактите, но в по-голямата си част те им противоречат.
— Слате и Агне разказват — продължи той, — че седели в пещерата по време на бурята. Тя била толкова силна, та едва успявали да поддържат огъня. Изведнъж дочули степания отвън. Слате изпълзял и видял три фигури, които вървели под дъжда с вдигнати над главите поли. В началото се уплашил, взел ги за троли, а и жените си помислили същото, когато съзрели как главата му внезапно изникнала изпод земята — разтреперали се и се разпищяли от ужас. Тогава той разбрал, че са хора, приближил и ги успокоил. Приели поканата му да влязат в пещерата и се настанили край огъня. Девойките били много уморени и хлипали, разстроени; но вдовицата не ронела сълзи и съвсем не изглеждала изтощена. Както седяла и се сушала, тя не отмествала втренчения си поглед от тях. Поискала да й разтрият гърба и да обвият цялото й тяло с видрови кожи. После, след като се насмукала като жадна кобила от подгрятата бира, се развеселила и свалила повечето от дрехите си. Оправдала се с това, че така чувствувала по-силно топлината, а от нея имала най-голяма нужда.
Е, Слате и Агне са млади — продължи Гудмунд, — но все пак не са по-глупави от другите, много добре знаели какви мисли могат да споходят една вдовица, когато види мъж. Затова щом тя предложила на момичетата да си легнат в единия ъгъл на пещерата и казала, че ще стои будна, за да не им се случи нещо лошо, мъжете се спогледали — и двамата подозирали едно и също нещо. Увериха ме, че с удоволствие биха задоволили желанието на вдовицата, ако не била придружена от девойките, но струвало им се недостойно за тях като мъже да легнат с една вдовица, след като там имало две хубави млади жени, чието желание сигурно не било по-малко. Всеки нормален човек би им се подигравал, ако сторели това. Ето защо седнали до девойките, заговорили им успокоително и им помогнали да сгреят ходилата си на огъня. Те вече се били разведрили, хапнали, пийнали и се постоплили, но едва се осмелявали да погледнат към мъжете и се срамували да разговарят. Това още повече засилило уважението им към тях — показвало, че са скромни и добре възпитани. Толкова много ги харесали, че в един момент решили да теглят жребий, за да не възникнат спорове кой с кого ще спи — искали всички да са доволни. Щом станало дума за това, вдовицата скочила и се развикала истерично — през цялото време тя ставала все по-нервна, защото на нея не обръщали никакво внимание. Заявила, че момичетата трябва да се върнат веднага вкъщи, иначе ще се случат страшни неща. Казала, че те са млади и въпреки тъмнината могат да преодолеят несгодите, но тя самата ще помоли ловците за гостоприемство до сутринта, тъй като е прекалено уморена и измъчена от болката в гърба, за да тръгне на такъв път. Това предложение изумило мъжете; попитали я дали има намерение да убие девойките и заявили, че със сигурност ще стори това, ако ги изгони посред нощ в този дъжд навън, в дивата гора, където се спотайват какви ли не зли духове. Не били и чували за подобна жестокост и злина и нямало да позволят такова нещо — възнамерявали да предпазят девойките от налудничавите й капризи. Освен това се безпокояли и за собствената си безопасност. Не знаели какво може да им се случи, докато спят, ако оставят при себе си в пещерата жена като нея, способна да убие. Наредили й да се маха, рекли, че изглежда силна като вол и гората едва ли крие някаква опасност за нея — ако насреща й излезела мечка или вълк, животното сигурно щяло да избяга, като я види. Сграбчили я и я изблъскали от пещерата, като хвърлили подире й дрехите. На следващата сутрин решили, че е най-добре да си тръгват. Щом чули това, девойките поискали да ги придружат и да им помогнат да носят примките и кожите. Тук сред присъствуващите има свидетели, които са чули тази история от тяхната собствена уста. Сега те били омъжени за Агне и Слате и си живеели щастливо, дори вече им родили деца.