Затова смятам — завърши Гудмунд, — че това не може да се нарече отвличане. Всъщност тези мъже са им спасили живота, и то не веднъж, а два пъти. Първо, като ги прибрали в пещерата, предлагайки им топлина и подслон, и второ, като, попречили на злата вдовица да ги изпъди в гората. Ето защо те са съгласни да заплатят единствено обикновен сватбен откуп.
Такива бяха разсъжденията на Гудмунд и всички гьоинги посрещнаха възторжено думите му. Но вирдите очевидно не погледнаха на тях с одобрение, а Аскман и Глум не промениха претенциите си. Твърдяха, че щяло да им излезе по-евтино, ако били откраднали вдовицата; девствените момичета не можели да се причислят към същата категория, нито пък защитата на Гудмунд би вдъхнала доверие на кой да е по-умен мъж. Смятали също, че е съвсем правилно вдовицата Гудню да получи възмездие за оскърбленията и болките. Познавали я добре, никога не била дала основание да я смятат за луда по мъжете, каквато се опитал да я изкара Гудмунд. Колкото до втората сума, готови били да приемат всякакви предложения, но за девойките нямали намерение да се пазарят.
Изслушаха свидетелите на двете страни — тези, които бяха чули разказите на жените, и другите, които бяха разговаряли с вдовицата Гудню, след като се бе завърнала от пещерата. Уге и Соне смятаха, че случаят е много труден. Настроението на зрителите се повиши. Стига да не се случи нещо непредвидено, очертаваше се чудесна възможност да се присъди бой между четирима.
Уге беше склонен да остави Соне да разреши случая — вярваше в мъдрата му преценка и в старото им приятелство, — но не успя да убеди в това представителите на своето племе. Затова привлякоха Олоф Пъстрата птица за трети съдия. Олоф каза, че за съжаление тази чест не му доставя особено удоволствие, защото от неговата присъда зависят голямо количество сребро и няколко човешки живота — всеки съдия в този случай би си навлякъл омразата и нападките на мнозина, дори да е взел най-мъдрото решение. Отначало той предложи взаимна отстъпка — съпрузите да платят откупа в двоен вместо в троен размер, но нито гьоингите, нито вирдите се съгласиха. Гудмунд обясни, че Слате и без това е в затруднение, тъй като напоследък цените на кожите са много ниски и ловците на видри и бобри не могат да спечелят и петак, а Агне от Слевен е загубил цялото си наследство, когато баща му изгорял при пожар заедно с къщата си. В състояние са да си позволят само обикновен сватбен откуп, а дори и него ще изплатят не без помощ. От друга страна, представителите на вирдите смятаха, че исканията на Глум и Аскман са съвсем разумни.
— Ние, вирдите — добавиха те, — още от древни времена тачим много жените си. Съседите ни не трябва да остават с впечатлението, че могат да си взимат хей така нашите девици от горите, без да плащат за това.
Неколцина смятаха, че най-доброто разрешение е представителите на четирите страни да уредят спора в бой и че Аскман и Глум, макар да не са млади, ще излязат с достойнство от състезанието.
Дълго разискваха върху различните възможности, но нито Соне, нито Уге искаха да присъдят бой.
— Никой не може да твърди — рече Уге, — че някоя от двете девойки има вина за случилото се. Нима ще бъдем справедливи, ако ги обречем да изгубят съпруг или баща?