Но съдиите и представителите, както и всички присъствуващи зад тях, нададоха силен рев и избухнаха в смях. Всеизвестно бе колко богат е Гудмунд, а също и това, че скъперничеството му можеше да съперничи единствено на парите му. Накрая той се съгласи — разбра, че предложението му не среща съчувствие. Двамина от роднините на Агне обещаха да съберат и изплатят неговия дял.
Междувременно везните на Токе бяха пристигнали и той се опитваше да изчисли по колко трябва да плати всеки.
— Тринадесет души предложиха пожертвования — рече той — и всички участвуват с еднакви количества, Само Олоф Пъстрата птица ще даде двойно повече. Значи трябва да делим на четиринадесет. Не е лесно да сметна колко е една четиринадесета от една трета от седем марки и четвърт. Дори най-големият сметач в Готланд не би могъл да каже това веднага. Но умният мъж намира изход от всяко положение — ако смятаме в кожи, задачата става по-лесна. Така всеки дял ще представлява една четиринадесета от шест дузини кожи от бялка, а това е една седма от три дузини; и всеки дял трябва да се изчисли до последната кожа, защото знам от опит, че винаги се губи малко при претеглянето. Според тия сметки всеки трябва да даде толкова сребро, колкото струват шест кожи от бялка, ниска цена за подобна чест. Ето везните и тежестите, който пожелае, може да дойде да ги провери, преди да започна.
Някои от присъствуващите, които разбираха от тия работи, заразглеждаха внимателно теглилката — струваше си труда, защото търговците често хитруваха при меренето. Но везните не можеха да се изпитат, без да се премери нещо на тях. Затова, когато двамина изразиха съмнение за точността им, Токе веднага отговори, че с удоволствие ще се бие, за да докаже, че са безгрешни.
— Едно от задълженията на търговеца е — рече той — да се бие за своята теглилка и можете да сметнете за неблагонадежден този, който се страхува да стори това — с него не бива да правите сделки.
— Няма да се биете за везни — строго ги смъмри Уге. — Цялото сребро от шлема ще отиде незабавно при Глум и Аскман; а и какво ще спечели Токе, ако удря в кантара, след като собственият му дял също ще бъде претеглен там?
Всички, които бяха обещали да участвуват, извадиха сребро от коланите си и го премериха. Някои дадоха малки пръстени, други — намотки сребърна нишка, а трети предложиха сребро, насечено на дребни квадратчета. Но повечето платиха в монети, събрани от най-далечните кътчета на земята — част от тях бяха сечени в непознати земи, чиито имена никой не беше чувал. Орм пусна една андалуска монета — бяха му останали доста от тях, а Олоф Пъстрата птица — красиво гравирани византийски образци, на които бе изобразена главата на император Йоан Цимисхий.
След като събраха всички пожертвования, Токе ги изсипа в малка платнена торбичка и ги претегли наведнъж. Везните показаха, че изчисленията му са били верни — възлизаха на една трета от необходимата сума, дори леко я надвишаваха.
— Твърде малко е, за да го разделям и да връщам на всички ви — рече Токе, — не мога да претегля такива количества с везните.
— Какво ще правим с остатъка? — попита Уге. — Струва ми се излишно Глум и Аскман да получат повече, отколкото изискват.
— Да го дадем на вдовицата Гудню — предложи Орм. — Така и тя ще получи отплата за напрежението и разочарованието, които е изживяла.
Всички се съгласиха, че това е чудесно решение. Скоро Соне и Гудмунд се върнаха със съответните шестини, които бяха събрали от своите роднини и приятели сред публиката. Претеглиха частта на Соне — тя беше точна, но тази на Гудмунд не достигаше, макар че той прибави към среброто купчина кожи и два медни чайника. Гудмунд се завайка на висок глас — бил готов да се закълне, че това е всичко, което успял да събере, молеше се някой по-богат измежду представителите да му заеме сумата, която не му достига. Но никой нямаше желание да му помогне, всички знаеха, че да дадеш на Гудмунд пари на заем, е все едно да ги хвърлиш в морето. Най-накрая Соне Острия поглед рече:
— Упорит мъж си ти, Гудмунд, всички знаем това, но човек лесно може по един или друг начин да убеди хората да променят начина си на мислене; смятам, че ти също не си изключение. Сякаш си спомням, че Орм от Грьонинг постигна това малко след като се засели в пограничната област. Тогава ти не желаеше да му продадеш хмел и фураж за добитъка, и то срещу добро заплащане. Мисля, че в историята имаше и някакъв кладенец, но съм забравил какво точно се случи — започвам да остарявам. Затова, докато ти, Гудмунд, размислиш как да събереш останалото сребро, може би Орм ще пожелае да ни разкаже по какъв начин е променил решението ти. Интересно ще ни е да знаем какво средство е използувал.