Орм беше все още изтощен от морската болест и нямаше апетит, това го безпокоеше и го караше да мисли, че страда от нещо сериозно — той непрекъснато се притесняваше за здравето си, — затова се сви пред огъня и заспа дълбоко. През нощта, когато целият лагер бе притихнал, Токе дойде и го събуди. С обляно в сълзи лице заяви, че той е единственият му приятел и ако му позволи, би желал да му изпее една песен, която в момента си е припомнил. Обясни, че в нея се разказва за две мечета и като дете я е научил на майчините си колене. Била най-хубавата песен, която някога е чувал. Като каза това, седна до Орм на земята и започна да пее. Орм пък имаше една особеност — не бе от най-общителните, когато току-що са го събудили от дълбок сън; но не протестира, само се обърна на другата страна и се опита отново да заспи.
Токе не успя да си спомни много от песента и пак посърна. Оплака се, че цяла вечер седи сам и никои не му прави компания. По най-много, каза той, го наранява това, че Орм нито веднъж не го е погледнал, за да го ободри. Досега винаги го е смятал за най-добрия си приятел, още от момента, в който за пръв път го видял. Но вече разбрал, че в крайна сметка той е само един мизерен негодник като всички други сконийци, и когато паленце като него не се държи както трябва, можеш само да му хвърлиш един як бой. Изричайки това; той се огледа наоколо за тояга; но Орм, който вече се беше разбудил напълно, седна. Токе го видя и се опита да го ритне, но още щом вдигна крак, Орм грабна от огъня една главня и я хвърли в лицето му. Както бе с едни крак във въздуха, Токе се сви, за да избегне удара, и падна по гръб. После скочи веднага с обезумяло от ярост и пребледняло лице. Орм също бе на крака и сега двамата стояха един срещу друг. Макар че нощта беше светла, виждаше се как очите на Орм искрят с опасен червен пламък. Той настървено се хвърли към Токе, който се опитваше да изтегли меча си. Преди да заспи, Орм бе оставил своя настрана и сега не бе имал време да го грабне. Токе бе едър и силен мъж, с яки бедра и огромни ръце, а Орм още не бе напълно възмъжал, въпреки че беше достатъчно силен да се справи с повечето от мъжете наоколо. С една ръка притисна в хватка врата на Токе, а с другата сграбчи дясната му китка, за да не може да извади меча; но Токе бе хванал здраво дрехите му. С рязко движение той вдигна Орм във въздуха и го просна по лице като морска звезда. Орм не разхлаби хватката си, въпреки че се чувствуваше така, сякаш гръбнакът му всеки момент ще се счупи, и като се извъртя, успя да натисне с коляно тила му. След това се хвърли назад, повличайки Токе върху себе си, напрегна всичките си сили и го обърна, притискайки го под себе си с лице в праха. Някои от другарите им вече се бяха събудили, а Берсе дотича с въже, като мърмореше, че друго не биха могли да очакват, след като са позволили на Токе да се натряска. Завързаха здраво ръцете и краката му, въпреки че той бясно се съпротивяваше. Но скоро се укроти и подвикна на Орм, че си е спомнил останалата част от песента. Започна да я пее, но Берсе го плисна с вода и той заспа.
Като се събуди на следващата сутрин и откри, че е завързан, Токе започна ужасно да ругае — изобщо не си спомняше какво се е случило. Разказаха му всичко и той беше много гузен заради държанието си. Обясни, че за нещастие става доста неприятен, когато се напие. Каза, че бирата го преобразява изцяло и сега разбира, че виното явно има същия ефект. Притеснен, попита Орм дали след ужасното му поведение предната вечер го смята за свой враг. Орм отговори отрицателно и добави, че с удоволствие би довършил двубоя по приятелски, стига Токе да пожелае това; но го помоли да обещае, че ще се въздържа от песни, защото според него стържещите звуци на козодоя и граченето на враните са далеч по-мелодични от нощните му серенади. Токе се засмя и даде дума, че ще се опита да развие способностите си в тази насока; по природа е кротък чоwек, освен когато бирата или виното го карат да пощръклее по този начин.