Публиката прие възторжено това предложение. Орм се изправи и обясни, че историята е кратка и проста, но преди да успее да продължи, Гудмунд скочи и извика, че не желае да я слуша.
— Отдавна си оправихме сметките с Орм във връзка с тази история — заяви той, — а и не е кой знае колко интересна. Почакайте малко, тъкмо се сетих за още един човек, който мога да помоля за помощ. Мисля, че ще ми даде каквото не достига.
Той веднага се завтече към своя лагер. Щом го загубиха от поглед, зрителите се развикаха, че все пак искат да чуят как Орм се е справил с него. Но той отговори, че трябва да накарат някой друг да им разкаже това.
— Гудмунд беше прав — продължи той, — сдобрихме се преди много време. Няма нужда да го предизвиквам безпричинно, след като вече отиде да търси пари, само и само да избегне тоя разказ. Мъдрият Соне спомена случката единствено за да го подтикне да стори това.
И преди да е имало време за повече приказки, Гудмунд дотърча задъхан със среброто. Токе го претегли, беше точно. Така Уге предаде на Глум и Аскман две трети от сватбения откуп, който Слате и Агне им дължаха, а те съответно обявиха мъжете, които бяха отвлекли дъщерите им, за законни и безупречни зетьове. Останалата една трета, която Слате и Агне щяха да изплатят сами, трябваше да получат в края на зимата, за да имат младите мъже възможност да съберат нужното количество кожи.
Щом уредиха сметките, Олоф Пъстрата птица рече, че сега иска да чуе обещаната история — за това как Орм принудил Гудмунд да промени решението си. Всички представители нададоха одобрителни възгласи й самият Уге дори подкрепи предложението.
— Винаги си струва да чуем някой поучителен разказ — каза той, — а този е нов за мен. Може би ти, Гудмунд, предпочиташ да не слушаме за това, но не забравяй, че ни създаде много затруднения с отношението си към този спор. Дадохме една трета от парите, които ти и роднините ти трябваше да платите, а си достатъчно богат, за да поемеш дълга сам. След като ти спестихме толкова сребро, ще се примириш със срама и ще изслушаш историята отново. Ако предпочиташ, разкажи я ти, а пък Орм Тостесон несъмнено ще те подсеща за някои подробности, които може да си забравил.
Гудмунд изпадна в бяс и започна да крещи. Винаги правеше така, когато беше разярен — оттук идваше и името Гръмотевицата. Главата му потъна между раменете и цялото му тяло се разтресе, размахваше юмруци пред лицето си и виеше като върколак. Надяваше се околните да помислят, че всеки момент ще изпадне в берсеркски пристъп. По-рано често плашеше хората по този начин, но вече никого не можеше да заблуди. Колкото по-силно виеше, толкова по-бурно се смееха зрителите. Изведнъж млъкна и се огледа свирепо.
— Аз съм опасен човек — рече той — и досега никой не ме е предизвиквал, без да съжали за това.
— Ако някой от представителите наруши мира по време на Събора със заплаха или обида, с пиянски брътвежи или със злонамерени обвинения, трябва да плати глоба от… забравил съм колко, но без съмнение ще се намерят хора, които могат да ми припомнят.
— Съдиите и представителите трябва да изгонят виновника от пределите на местността, където се провежда Съборът — добави Соне, — и ако той окаже съпротива или се опита да се върне, ще заплати за това с брадата си. Такъв е древният обичай.
— През живота си съм имал само два случая, в които някой да загуби брадата си — замислено рече Уге, — но и тези двамината не можаха да понесат срама, животът им се превърна в ад.
Мнозина започнаха да се настройват срещу Гудмунд не защото беше направил тази сцена — никой не й обърна особено внимание, — а защото спечелената с щедрост слава им бе коствала много сребро и те го виняха за това. Озлобено му викаха да се маха и се кълняха, че в противен случай ще му острижат брадата. А тя беше много хубава, дълга и блестяща — явно полагаше доста грижи за нея. Гудмунд предпочете да не рискува, подчини се на шумните им заповеди и напусна Събора. Но на тръгване прошепна: „Никой досега не ме е предизвикал, без да съжалява за това един ден.“
Накараха Орм да им разкаже за първата си среща с Гудмунд и за това как го бе заставил да си промени решението, като го провеси над собствения му кладенец. Историята достави голямо удоволствие на публиката, но на самия Орм не му беше много приятно да я повтори. Щом свърши, той заяви, че сега ще трябва да очаква някакъв опит за отмъщение от страна на Гудмунд.
Така приключи този трудноразрешим спор за отвличането. Мнозина се прочуха заради него, но общото мнение бе, че най-голяма похвала за мъдрите си думи заслужават Олоф Пъстрата птица и Орм от Грьонинг.