Още от самото начало на Събора Орм беше очаквал финведингите да повдигнат въпрос за това, което бе направил с Остен от Оре, или пък да споменат нещо по повод двете глави, дето бяха подхвърлили през потока първата вечер. Но тъй като никой не отвори дума, той реши да провери сам дали племето възнамерява да си отмъсти заради обидата, нанесена на един от членовете му. Затова същата вечер, трета поред от началото на Събора, след като получи специално разрешение, той отиде сам в техния лагер и пожела да обсъди нещата с Олоф Пъстрата птица на четири очи.
Вождът го посрещна царствено. Постла му да седне върху овчи кожи, предложи му пържена наденица, кисело мляко и бял хляб и заповяда на слугата си да донесе празничната му чаша. Тя беше висока глинена чаша с тънко гърло и дръжки и отгоре се запушваше с оловен капак. Поставиха я внимателно на равния под между тях заедно с две сребърни халби.
— И тук, както на Събора, ти се държиш като истински вожд — рече Орм.
— Не е приятно да приказваш с някого, без да си пийнеш бира — отвърна Олоф. — А когато един водач гостува на друг, трябва да предложиш нещо по-добро от обикновена вода. И ти като мен си пътешествувал надлъж и нашир, може би си опитвал вече това питие, макар че тук, на север, то се среща рядко.
Махна капачката и наля в чашите някаква течност. Като видя цвета й, Орм кимна с глава.
— Вино — рече той, — питието на римляните. Опитвал съм го в Андалусия — там мнозина го пиеха тайно, макар че пророкът им забранява това — и веднъж, по-късно, в двора на крал Етелред в Англия.
— В Константинопол, който ние наричаме Миклагард, всички пият вино сутрин и вечер, особено свещениците, като го разреждат с вода и поглъщат тройно по-големи количества — продължи Олоф. — Там го смятат за свещено питие, но аз предпочитам бирата. И така, добре дошъл.
Двамата отпиха.
— Сладостта му смазва гърлото, след като човек е ял тлъста наденица със сол — отбеляза Орм, — но споделям мнението ти, бирата е по-добра. Всъщност време е да ти кажа защо съм дошъл, макар да ми се струва, че вече знаеш причината. Бих искал да ми кажеш дали твоят родственик Остен праща двете глави, които ми подхвърлиха през протока. Те принадлежаха на двама християнски свещеници, попаднали в робство при вас. Искам също да разбера дали Остен още не се е отказал да ме преследва. Ако е така, той няма причини за това, аз му подарих живота, освободих го, а можех да правя с него каквото си поискам, след като така вероломно се вмъкна в дома ми и се опита да ме убие, за да занесе главата ми на крал Свен. Знаеш, че съм приел Христовата вяра и вече разбрах, че смяташ християните за лоши, защото си видял какво правят в Миклагард. Но уверявам те, аз не съм от този тип. Тук по време на Събора видях, че ти също мразиш злобата и подлостта — затова дойдох при теб тази вечер, иначе щеше да бъде голяма глупост от моя страна да прекося потока.
— За мен е необяснимо как си станал християнин — рече Олоф. — Нито пък разбирам този малък плешив свещеник. Чувам, че лекува всички, които го потърсят тук, без да взима някакво възнаграждение. Затова и двама ви смятам за добри люде, още непокварени от християнството. И все пак, Орм, трябва да признаеш, че сте постъпили жестоко с Остен, като сте го принудили да се покръсти. Полудя от срам, макар че и ударът в главата сигурно е допринесъл за това. Стана много затворен, по-голямата част от времето се скита из гората или пък лежи в стаята си и стене. Отказа да дойде на Събора, но откупи тия двамата свещеници от господарите им, плати висока цена за тях и веднага ги обезглави. Изпрати тук главите им по своя слуга и го накара да ги предаде на теб и на твоя свещеник, за да ви поздрави и да ви напомни за себе си. Но смятам, че получи достатъчно наказание за това, че се опита да те убие — покръстихте го, загуби цялата си стока, а също и разсъдъка си. И макар да ми е родственик, бих казал, че си получи заслуженото — беше достатъчно богат и произхожда от благородно семейство — не би трябвало да се забърква в подобни тъмни сделки с крал Свен. Заявих му това, но той твърди, че само да му паднеш в ръцете, с удоволствие ще те убие. Вярва, че ако успее да се справи с теб и свещеника, отново ще стане смел и жизнерадостен както преди.
— Благодарен съм ти за тези сведения — рече Орм. — Сега знам в какво положение се намирам. Нищо не мога да направя за двамата християнски духовници, които е обезглавил, и няма да отмъщавам за тях, но ще се пазя — в лудостта си той може пак да се опита да ме нападне.
Олоф Пъстрата птица кимна и напълни халбите с вино.