Лагерът вече беше притихнал, не се чуваше друг звук освен дишането на спящите мъже. Лек ветрец полюшваше клоните и листата на трепетликите. Отново вдигнаха тост и отпивайки, Орм чу как в гората зад него изпука клон. В момента, в който се наведе, за да постави чашата на земята, долови до ухото си стържещ звук, сякаш някой се мъчеше да поеме дъх. Олоф се изпъна и извика, а Орм, почти извърнат, зърна как нещо се движи в гората и се сниши още повече.
— Добре, че имам остър слух и реагирам бързо — рече той после. — Копието профуча толкова близо, че одраска врата ми.
От гората се разнесе страшен рев и към тях се втурна някакъв мъж, размахал меч в ръка. Беше Остен от Оре. Веднага се виждаше, че е луд — очите му бяха като на призрак, вперени неподвижно, сякаш щяха да изхвръкнат, а от устата му излизаше пяна. Орм нямаше време да грабне оръжието или да се изправи. Хвърли се настрана, сграбчи лудия за крака и го просна върху себе си, но същевременно мечът му раздра бедрото на викинга. После се чу удар и стон. Когато стана, Орм видя до себе си Олоф Пъстрата птица с изваден меч. Остен лежеше мъртъв на земята. Неговият родственик го беше посякъл.
Отвсякъде тичешком заприиждаха хора, събудени от шума. Олоф гледаше умрелия с пребледняло лице.
— Убих го, макар че ми беше близък — рече той. — Не мога да позволя, дори на един луд, да напада гостите ми. Освен това с копието си разби празничната ми чаша, а същата участ би сполетяла всеки, който направи това.
Чашата се беше пръснала на малки парчета и той много съжаляваше за нея — нямаше лесно да намери втора такава.
Заповяда на хората си да пренесат мъртвия до блатото и да го хвърлят там, като промушат с колове тялото му — ако не стореха това, лудият можеше да възкръсне и да се превърне в един от най-ужасните земни духове.
Орм се отърва от този инцидент само с ожулен врат и разрязано бедро, но раната не беше опасна, тъй като мечът се беше натъкнал на ножа и на лъжицата за хранене, които висяха на колана му. Беше в състояние да върви обратно до лагера. Сбогуваха се с Олоф и си стиснаха ръцете.
— Загуби чашата си — рече Орм — и това е жалко, но се сдоби с още един приятел, дано това да те успокои. Бих бил щастлив, ако знам, че съм спечелил същото.
— Така е — отвърна Олоф. — И двамата спечелихме нещо много ценно.
И оттук нататък те останаха най-верни приятели.
В последния ден на събранието бе взето решение, че в пограничната област ще владее мир до следващата среща на племената край Камъка на Върлината. Така завърши Съборът н мнозина смятаха, че той е преминал скучно; бяха разочаровани, че няма с какво да се похвалят н че не се е провел ни един хубав бой.
Отец Вилибалд отиде в лагера на вирдите, за да потърси учителя и да се сбогува с него, но Катла вече го беше отвела.
Орм настоятелно канеше Токе да го придружи до Грьонинг, но той отказа — трябвало да купува кожи. Но си обещаха в най-близко бъдеще да разменят посещения и славно да се позабавляват, както и завинаги да запазят доброто си приятелство.
Всички започнаха да се разотиват по домовете. На Орм му олекна — беше се отървал както от учителя, така и от врага си, Остен от Оре. По Коледа Токе и съпругата му Мира от Андалусия посетиха Грьонинг и това, което Орм и Токе имаха да си кажат, бе нищо в сравнение с безкрайните приказки на Юлва и Мира.
В началото на пролетта Торгун, жената на Рап, роди момче. Той беше много щастлив, но когато пресметна месеците, го обхванаха съмнения — датата на зачеване почти съвпадаше с деня, в който учителят беше чел молитви над раненото й коляно. Всички вкъщи, мъже и жени, се възхищаваха на детето и на приликата с бащата. Това поуспокои Рап, но страховете му не го напуснаха напълно. Той вярваше единствено на Орм. Отиде при него и го помоли да разгледа детето и да му каже на кого прилича. Орм го оглежда дълго и обстойно и накрая рече:
— Има огромна разлика между него и теб и всеки би я забелязал. Детето има две очи, а ти — само едно. Но това не бива да ти е неприятно, защото и ти, когато си се родил, си имал две очи. Като оставим това настрана, мисля, че едва ли има друго дете, което така да прилича на баща си.
Тия думи възвърнаха самочувствието на Рап и той започна да се гордее безкрайно много със сина си. Искаше отец Вилибалд да го кръсти Алмансур, но свещеникът отказа да даде на детето езическо име и Рап трябваше да се задоволи с Орм. Орм-старши лично носеше детето по време на церемонията.
Две седмици след Торгун и Юлва се сдоби с втория си син. Беше мургав и чернокос, плачеше малко и гледаше наоколо си със сериозни очи; когато му поднесоха върха на меча, го облиза дори с по-голяма охота от Харалд Ормсон. Всички смятаха, че от него ще излезе голям воин и това предсказание се оказа вярно. Юлва твърдеше, че прилича на Златния Харалд, племенник на крал Харалд, доколкото си го спомняше от детските си години по време на знаменитите му набези, но Аса не беше съгласна, настояваше, че детето определено носи чертите на Свен Мишия нос, който също бил така мургав. Не можеха да го кръстят Свен, а вече имаха един Харалд. Затова накрая Орм го нарече Чернокос. Той се държеше сдържано и тихо по време на кръщенето и ухапа палеца на отец Вилибалд. Превърна се в любимец на родителите си и след време стана най-големият воин по границата. А след много години, след като се случиха най-различни неща, в двора на крал Кнут Велики48, владетеля на Дания и Англия, нямаше по-известен и по-славен вожд от неговия братовчед Чернокос Ормсон.
48
Кнут Велики — датски крал (1014–1035). Налага властта си над Англия (1016), Норвегия (1028) н част от Швеция и създава голяма държава, която след неговата смърт се разпада. — Б. пр.