ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
БЪЛГАРСКОТО ЗЛАТО
Първа глава: ЗА КРАЯ НА СВЕТА И ЗА ТОВА КАК ДЕЦАТА НА ОРМ ПОРАСНАХА
Най-после дойде годината, в която се очакваше краят на света. Орм вече бе на тридесет и пет години, а Юлва — на двадесет и осем. Всички християни вярваха, че сега, хиляда години след рождението на Христа, Бог ще се яви на небето, обграден от куп сияйни ангели, и ще съди хората — мъже и жени, живи и умрели — и ще реши кои от тях ще отидат в рая и кои — в ада. Орм беше чувал отец Вилибалд толкова често да говори за тава, че се бе примирил с този факт. Юлва пък така и не можа да разбере дали наистина вярва в тези приказки, но Аса-се чувствуваше щастлива, че ще е жива да присъствува на такова велико събитие, облечена в най-хубавата си премяна, и няма да е само труп, увит в погребален покров.
Две неща обаче безпокояха Орм. Едното бе, че Токе все още отказваше да се покръсти. При последното му посещение той положи, наистина големи усилия да го убеди, че ще постъпи разумно, ако смени вярата си, изброяваше му подробно всички привилегии, на които християните ще се радват в най-скоро време, но Токе упорствуваше и поднасяше Орм за неговото усърдие.
— Скучни ще бъдат вечерите в рая без Токе — неведнъж казваше той на Юлва. — Много велики мъже, които съм познавал, няма да попаднат там — Крок и Алмансур, Стюрбьорн и Олоф Пъстрата птица и още толкова големи воини. От тези, които обичам най-много, там ще имам единствено теб и децата, Аса, отец Вилибалд, Рап и хората от домакинството ни. Добре поне, че пак ще срещна епископ Попо и баща ти крал Харалд. Как бих искал и Токе да дойде при нас. Тая негова жена му пречи.
— Остави ги да правят каквото си искат — рече Юлва. — Нещата може да се развият не така, както очакваш. Лично аз смятам, че Господ надали бърза да унищожи света, който с толкова труд е създал. Отец Вилибалд твърди, че на всички ще ни пораснат криле. Като си представя него, теб или пък Рап с тях, и ми става смешно. Не искам криле, предпочитам да ми позволят да си взема златната верига, но свещеникът смята, че това е невъзможно. Така че за разлика от него не очаквам това събитие с голямо нетърпение и ще повярвам, когато видя всичко с очите си.
Орм се чудеше още дали да сее тазгодишната реколта. Щеше му се да знае по кое време на годината се очаква появяването на Христос, но отец Вилибалд не можеше да го осведоми точно. Не знаеше дали си струва труда, щом не е сигурен, че ще бъде в състояние да я прибере — дори да узрееше навреме, малка бе вероятността да му влезе в работа. Но скоро успя да разреши и този проблем.
Още от първия ден на Новата година младите покръстенн жени се впуснаха с неутолима жар да задоволяват плътските си желания. Не бяха сигурни, че в рая ще им позволят това удоволствие, тъй че, докато имаше време, се опитваха да му се наслаждават колкото може повече и по-често. Подозираха, че какъвто и вид любов да им предложат в рая, тя няма да им хареса така, както любовта на земята. Неомъжените слугини хукнаха като невидели, преследваха всеки мъж, който им се изпречи на пътя. Дори у омъжените се забеляза известна разлика, макар че те добродетелно се бяха вкопчили в мъжете си — смятаха за неразумно да поглеждат настрани, след като денят на Страшния съд е тъй близо. В резултат на това напролет повечето от жените в Грьонинг бяха бременни. Щом Орм разбра, че Юлва, Торгун и голяма част от останалите са в това състояние, той се разведри и нареди сеитбата да започне както обикновено.
— В рая не се раждат деца — рече той, — значи те всички трябва да се родят на земята. Но това не може да стане преди началото на идната, година — значи или свещениците са сгрешили в изчисленията, или пък Господ е променил плановете си. Можем да си живеем безметежно, докато не стане така, че в продължение на девет месеца никоя жена не зачене. Дойде ли такъв момент, ще трябва да очакваме края на света и да се приготвим за него.