— Какво друго можеш да очакваш? Това е царската й кръв. Пък е получила двойна благословия, за себе си и за Одню. Трудно ще я укротим тая кобилка, можем само да се надяваме, че отговорността за нея ще легне предимно на нечии други рамене, не на нашите.
Понякога през зимните вечери, когато всички седяха край огъня и вършеха ръчната си работа, тя се държеше кротко, дори се залавяше да преде, особено ако някой от домашните разказваше интересна история: Орм — за приключенията си в чуждите земи, Аса — за миналото на тяхното семейство, отец Вилибалд — за великите събития по времето на Йехова49 или цар Давид50, или пък Юлва — за баща си крал Харалд. Беше много щастлива, когато Токе идваше в Грьонинг. Той разказваше хубаво и знаеше какви ли не приказки за старовремски герои. Ако разказът замреше, тя първа скачаше да му налее още бира и го молеше да продължи, а на него не му даваше сърце да й откаже.
Винаги беше така с Людмила Ормсдотер, още от най-ранно детство на нея мъжете нямаха сили да откажат. Имаше бледа, силно опъната над скулите кожа и тъмни вежди. Макар очите й да имаха същия сив цвят като на много други момичета, на мъжете, които се вглеждаха в тях и срещаха погледа й, им се струваше, че в цялата погранична област няма втори такива.
Първите й срещи с мъже бяха през лятото, когато навърши четиринадесет години — тогава Гудмунд от Уваберг пристигна в Грьонинг. С него яздеха още двама мъжаги. Той предложи на Орм да ги вземе на работа при себе си.
Гудмунд не беше идвал в Грьонинг още от времето, когато Орм го обиди на Събора, нито пък бе присъствувал пак на някоя от следващите срещи край Камъка на Върлината. Но сега дойде и разтопен от усмивки и любезност, твърдеше, че иска да услужи на Орм, за да сложат край на старата вражда.
— Довел съм със себе си двамина, по-добри работници от тях не си виждал. Ето, предлагам ти ги. Не са роби, свободни са и всеки поотделно върши работа за двама, дори за повече. Да знаеш, правя ти голяма услуга, като ти ги давам, макар че в действителност и ти ще ми помогнеш, ако ги приемеш. Изяждат невероятно количество храна. Четири месеца ги държах при себе си, но повече не мога. Не съм богат като теб, а те ще ми изядат ушите. Не смея да ги ограничавам, защото ме предупредиха, че могат да станат опасни — обхващала ги някаква лудост, ако обед и вечер не се нахранят до насита. Но с удоволствие работят за всеки, който им дава достатъчно ядене, а като работници нямат равни на себе си.
Орм се отнесе с подозрение към предложението. Преди да приеме, разпита внимателно Гудмунд и двамата мъже. Последните не скриха своите недостатъци, признаха честно как стоят нещата и какви претенции имат. Орм пък се нуждаеше от здрава работна ръка. Накрая реши да ги наеме и Гудмунд напусна Грьонинг доволен.
Мъжете се казваха Улбьорн и Грейп. Бяха млади, с издължени лица и лененоруси коси. Още от пръв поглед си личеше, че са много силни. За съжаление не бяха тъй надарени в главата. По говора им се познаваше, че идват от доста далечен край. Казваха, че са родом от земите отвъд Западен Гутеланд, от земята на желязото, където мъжете били силни като мечките, с които често се борели за забавление. Но настанал страшен глад и те напуснали родината. Тръгнали на юг, като се надявали да стигнат до места, където ще има достатъчно храна за тях. Работили в много имения и стопанства в Западен Гутеланд и в Смаланд. Щом яденето започвало да не им достига, убивали работодателя си и продължавали нататък.
Орм отбеляза, че бившите им господари трябва да са били хрисими хора, след като така лесно са позволили да ги убият; но те само го изгледаха сериозно — настояваха да запомни тези думи.
— Щом огладнеем, изпадаме в берсеркски пристъп и никой не може да се справи с нас. Иначе сме изпълнителни и кротки. Такива сме си по природа.
— Храна ще получите колкото искате — отговори Орм. — Струва си да ви храни човек, щом наистина сте толкова добри работници. Само едно запомнете, ако смятате честичко да получавате пристъпи, не сте попаднали където трябва. Аз не съм търпелив с берсерките.
Те го погледнаха замислено и попитаха след колко време ще обядват.
— Вече започнахме да огладняваме — добавиха те. Така се случи, че тъкмо беше време да се хранят. Двамата новодошли съсредоточено и така настървено се нахвърлиха върху обяда, че всички ги загледаха изумени.
— Ядохте за трима — каза Орм, — а сега искам да вадя как всеки ще свърши работа ако не за повече, то поне за двама.
50
Втори цар на евреите (1000–962 пр. н. е.), който обединил Израел като царство. — Б. пр.