— Ще ти покажем — отвърнаха те, — гозбите ни харесаха.
Орм ги накара първо да изкопаят кладенец и скоро трябваше да признае, че не са преувеличили — свършиха бързо, направиха го доста широк и дълбок, от горе до долу облицован с камък. Децата се бяха настанили край тях и ги гледаха. Двамата не разговаряха, но очите им често се обръщаха към Людмила. Тя не прояви страх и ги попита как се чувствува човек, когато изпадне в берсеркски пристъп, но не получи никакъв отговор.
Когато свършиха, Орм ги накара да построят до реката навес за лодките — тази задача също свършиха бързо и добре. Юлва забрани на дъщерите си да приближават до тях, докато работят, защото не можела да знае какво ще им дойде наум на тия полутролове.
Щом приключиха, Орм ги изпрати да чистят обора. Кравите бяха на паша и вътре бе останал само бикът — имаше прекалено зъл нрав, за да го пуснат свободен. Подът на обора беше покрит с изпражнения, които се бяха събирали в продължение на цяла зима. За Улбьорн и Грейп там имаше работа поне за няколко дни.
Децата и хората от домакинството изпитваха известен страх от новодошлите заради необичайната сила и странностите им. Улбьорн и Грейп нямаха много какво да кажат; само понякога, когато ги заговаряха, описваха накратко разни случаи, в които, показвали силата си, като например как удушили някого, задето не им дал достатъчно храна, или пък как счупили гръбнака на друг с голи ръце.
— Никой не може да ни надвие, когато сме ядосани — рекоха те. — Но тук ни давате достатъчно за ядене, затова сме доволни. Докато всичко върви така, няма защо да се страхувате от нас.
Единствено Людмила не се боеше, на няколко пъти отиваше до обора и ги наблюдаваше как работят, понякога придружена от братята и сестрите си, а друг път — сама. Мъжете не откъсваха поглед от нея, докато стоеше там, и макар да беше млада, тя добре знаеше какво си мислят.
Един ден, когато беше сама с тях, Грейп рече:
— Харесваш ми, май си момиче по мой. вкус.
— И на мен — обади се Улбьорн.
— Ако не се страхуваш — добави Грейп, — с удоволствие ще си поиграя с теб в сеното.
— Аз мога да играя по-добре от Грейп — каза Улбьорн.
Людмила се изсмя.
— Харесвам и на двама ви, така ли? — попита тя. — Колко жалко, че съм девствена и имам царска кръв, та не мога да легна с кой да е нехранимайко. Все пак мисля, че предпочитам един от двамата.
— Мен ли? — рече Грейп и захвърли лопатата.
— Не, мен — обади се Улбьорн и запрати настрана метлата.
— Харесва ми по-силният — отвърна Людмила, — интересно, кой ли е той?
Желанието на мъжете се разпали. Безмълвни, те впериха поглед един в друг.
— Може би бих позволила на по-силния от вас — меко добави Людмила — да поседи малко до мен, долу при реката.
Щом чуха това, двамата изведнъж започнаха да ръмжат страшно като върколаци и се нахвърлиха един върху друг. Изглежда, бяха еднакво силни и никой не можеше да надделее. Гредите и стените се тресяха, когато те се блъскаха в тях. Людмила се оттегли към вратата, за да не им се пречка.
В това време пристигна Орм.
— Какъв е тоя шум? — попита той. — Какво правят те вътре?
Людмила се обърна към него и се усмихна. — Бият се — рече тя.
— Бият ли се? — изненада се Орм и пристъпи към нея. — За какво?
— За мен — щастливо отговори тя. — Може би на това му викат да изпаднеш в берсеркски пристъп.
После страхливо се измъкна, като видя изражението на Орм — беше ново за нея и тя бързо схвана, че го е обзел страшен гняв.
На стената беше облегната една стара метла. Орм отскубна пръта й и въоръжен единствено с нея, влезе в обора, като тръшна вратата зад себе си. Гласът му заглушаваше тяхното ръмжене, после за момент в кошарата настъпи мъртва тишина. Но почти веднага воят се разнесе отново, този път още по-силно. Слугините наизлязоха в двора и се заслушаха, но никой от събралите се не прояви желание да отвори вратата на краварника и да надникне вътре. Някой се развика да доведат Рап с брадвата, но не успяха да го намерят. След това едната врата се отвори с трясък и бикът ужасен излетя към гората. Всички се разпищяха. Паника обзе Людмила и тя започна да плаче; страхуваше се, че е предизвикала нещо много по-сериозно, отколкото бе възнамерявала.
Най-после глъчката утихна и настъпи тишина. Задъхан, Орм излезе навън и избърса с лакът челото си. Накуцваше и дрехите му висяха на парцали; цели кичури от брадата му бяха отскубнати. Прислужничките се спуснаха към него с възбудени викове и въпроси. Той ги погледна и каза, че няма нужда да слагат вечеря за Улбьорн и Грейп тази вечер.
— Нито пък утре — добави той. — Само не знам как е кракът ми.