Той влезе, накуцвайки, вкъщи и накара Юлва и свещеника да прегледат раната.
В краварника всичко бе обърнато наопаки, а двамата берсерки бяха проснати в ъгъла един връз друг. Гърлото на Грейп бе набучено с острия край на пръта, а езикът на Улбьорн висеше навън. И двамата бяха мъртви.
Людмила се боеше, че ще я накажат с бой. Юлва смяташе, че заслужава това, защото е отишла сама при двамата берсерки. Но Орм се застъпи за нея и тя се отърва по-леко, отколкото очакваше. По такъв начин описа какво се беше случило, преди мъжете да се сбият, че не можеха да я обвинят в нито Орм съвсем не беше недоволен от събитията, особено след като отец Вилибалд прегледа крака му и заяви, че раната не е сериозна. Беше сигурен, че Гудмунд от Уваберг му е предложил двамата работници, като се е надявал да си отмъсти чрез тях — Орм беше горд, че е успял да се справи с двамата берсерки, без да използува истинско оръжие, само с голи ръце.
— Умно си постъпила, Людмила — рече той, — че си ги насъскала един срещу друг, когато са започнали да ти досаждат. Не съм убеден, че дори аз щях да ги победя, ако не бяха вече поуморени. Затова, Юлва, предлагам да не я биеш, въпреки че е постъпила неразумно, като е отишла там сама. Много е млада и не разбира какви мисли се въртят в главата на мъжете, когато я видят.
Юлва недоверчиво поклати глава, но изпълни желанието на Орм.
— Всичко завърши добре — рече той. — Не можем да отречем, че тия двама нехранимайковци свършиха добра работа, откак са тук. Сега си имам кладенец, навес за лодки и затвърдих доброто си име, а и на Гудмунд дадохме добър урок. Всичко е както трябва. Но ще се погрижа да му съобщят, че ако се опита да ме предизвика отново, ще му направя такова посещение, което никога няма да забрави.
— И аз ще дойда с теб — със сериозен глас се обади Чернокос, който слушаше разговора.
— Още си много малък за меч — отвърна Орм,
— Имам си брадва, Рап ми я направи — рече момчето. — Той казва, че по-остра от нея няма да намеря.
Орм и Юлва се засмяха, но отец Вилибалд смръщено поклати глава. Каза, че не му е приятно да слуша подобни думи от устата на едно християнско чедо.
— Пак ще ти напомня. Чернокос — добави той, — вече за пети, ако не за десети път, че трябва да мислиш по-малко за оръжие и повече за това как да нучиш молитвата Патер Ностер, която толкова често съм ти обяснявал и съм те молил да запомниш. Брат ти Харалд я знаеше наизуст, когато беше на седем години, а ти вече си на дванадесет и още не можеш да я казваш.
— Тогава Харалд ще я казва и за двама ни — смело му отговори Чернокос. — Хич не бързам да се уча на църковни приказки.
Така минаваше времето в Грьонинг и нищо особено не се случваше. Орм беше свикнал с мисълта, че ще седи кротко вкъщи до края на живота си. Но само година, след като уби двамата берсерки, дойдоха вести, които го накараха да предприеме третото си дълго пътешествие.
Втора глава: ЗА МЪЖА ОТ ИЗТОЧНИТЕ ЗЕМИ
Един ден Олоф Пъстрата птица заедно с десетина придружители пристигна в Грьонинг. Орм го посрещна сърдечно — бяха добри приятели. Олоф остана три дни. Целта на пътешествието му бе да отиде до Кивик, разположен на източния бряг, и да купи сол от готландските търговци, които често хвърляха котва там. Щом чу това, Орм реши да го придружи, защото и той искаше да си купи.
В последно време, дори и на много висока цена, сол се намираше трудно. Това се дължеше на крал Свен Раздвоената брада и отвратителния късмет, който го преследваше във всичко. Сега той кръстосваше моретата с нечувано голяма флота, нападаше и плячкосваше всеки кораб, който му се изпречи на пътя. Разграби Хедебю; говореше се, че освен това опустошил цялата фризка земя. На всички бе известно, че възнамерява да покори Англия и колкото може повече други страни. Търговията и стоките не го интересуваха изобщо — обичаше само дракарите и въоръжените мъже. Нещата стигнаха дотам, че напоследък от запад не идваха кораби със сол, защото не смееха да навлязат в северните морета. Затова човек не можеше да си достави този продукт от другаде освен от готландците. Те я носеха от земите на венедите, но хората от крайбрежието я изкупуваха толкова бързо, че навътре в сушата не достигаше почти нищо.
Орм и още осмина от неговите хора тръгнаха на коне към Кивик с Олоф Пъстрата птица. Чакаха няколко дни с надеждата, че ще пристигне кораб. Със същата цел там се бяха събрали много хора от най-различни области. Накрая се появиха два готландски кораба. Бяха тежко натоварени и пуснаха котва доста далеч от пристана. Солта сега се търсеше толкова много, че търговците бяха предпазливи; страхуваха се да не би някой настървен купувач да ги убие. Корабите бяха големи, с висок планшир и многоброен екипаж. Всички, които искаха да търгуват, трябваше да отидат до тях в малки лодки — на борда не беше разрешено да се качват повече от двама души.