Олоф Пъстрата птица и Орм наеха рибарска лодка и се отправиха към двата кораба. Бяха облечени в червени наметки и блестящи шлемове. Олоф се оплакваше, че лодката е много малка, щеше му се да се представи много по-достойно пред търговците. Когато редът им дойде, те се качиха на кораба, който бе украсен със знамената на готландския вожд, а гребците — единият от приближените на Орм и другият от тези на Олоф — извикаха силно имената им, за да могат чужденците веднага да разберат, че имат честта да посрещнат изтъкнати водачи.
— Олоф Стирсон Великолепния, водач на финведингите, наречен още Олоф Пъстрата птица — извика единият.
— Орм Тостесон Пътешественика, морски водач, наречен още Червения Орм — изкрещя другият.
Сред готландците се разнесе шепот. Някои пристъпиха напред, за да ги посрещнат. Неколцина от екипажа познаваха Олоф от източните земи, а други бяха участвували в похода на Торкел Високия в Англия и оттам помнеха Орм.
Един мъж седеше до планшира, недалеч от мястото, където те се изкачиха. Изведнъж той започна да стене възбудено и протегна ръка към тях. Беше едър мъж с рошава брада, която започваше да посивява. През очите му минаваше широка превръзка, а когато простря ръката си към Олоф и Орм, те видяха, че тя бе отсечена до китката.
— Вижте слепеца — рекоха готландците, — иска да каже нещо.
— Сякаш познава някого от вас — обади се капитанът на кораба. — Освен това, което сами виждате с очи, той има и още един недъг — езикът му е отрязан, не може да говори. Дори не знаем кой е. На борда го докара някакъв търговец от изток, когато бяхме спрели да търгуваме с курите в устието на река Двина. Той ни каза, че мъжът искал да отиде в Сконе. Имаше сребро, за да си плати, така че го приех. Схваща всичко, което му се говори, и след като му зададох най-различни въпроси, успях да разбера, че семейството му е от Сконе. Нямам повече сведения за него, дори името му не знам.
— Езикът, очите и дясната ръка — рече Олоф Пъстрата птица замислено. — Не може да са други освен византийците.
Слепият нетърпеливо закима с глава.
— Аз съм Олоф Стирсон от Финведен и служих в охраната на император Василий в Миклагард. Познаваш ли ме?
Мъжът поклати глава в знак на отрицание.
— Тогава може би познаваш мен — каза Орм, — макар че не мога да се сетя кой си. Аз съм Орм, син на Тосте, синът на Торгрим, който живееше в Гримстад на Възвишението. Познаваш ли ме?
Слепецът кимна няколко пъти възбудено с глава и от гърлото му се изтръгнаха неразбираеми звуци.
— Пътувал си с нас, когато плавахме към Испания с Крок? Или за Англия с Торкел Високия?
Непознатият отговори отрицателно и на двата въпроса. Орм потъна в размисъл.
— Да не би самият ти да си от Възвишението? — попита той.
Мъжът кимна и се разтрепери.
— Отдавна съм напуснал тия места — рече Орм, — но щом ме познаваш, може би сме били съседи. От дълго време ли си в чужбина?
Слепецът бавно закима с глава и от гърдите му се изтръгна въздишка. Вдигна лявата си ръка, разтвори пръсти и после отново я сви в юмрук. Повтори това пет пъти и накрая показа още четири.
— Разговорът върви по-леко, отколкото би могло да се предполага — обади се Олоф Пъстрата птица. — Както разбирам, прекарал е в чужбина двадесет и девет години.
Слепецът кимна.
— Двадесет и девет години — замислено изрече Орм. — Бил съм на тринадесет години, когато си заминал. Би трябвало да си спомням хората, които са тръгнали на изток по това време.
Слепият мъж се бе изправил пред Орм. Устните му се движеха; жестикулираше с ръка, сякаш му се молеше по-бързо да се сети за него. Изведнъж Орм каза с променен глас:
— Да не си брат ми Аре?
През лицето на мъжа премина нещо като усмивка. Бавно кимна с глава, после се олюля и се свлече на банката. Тялото му трепереше.
Всички на кораба бяха изумени от тази среща, смятаха, че са били свидетели на нещо невероятно, което си струва да се разкаже. Орм замислено се взираше в слепеца.
— Ще излъжа, ако кажа, че съм те познал — рече той. — Беше много отдавна, когато те видях за последен път, а междувременно ти си се променил неузнаваемо. Но сега ще се върнеш с мен вкъщи. Там един човек ще те познае веднага, ако си този, за когото се представяш. Старата ни майка е още жива и често говори за теб. Несъмнено божията ръка те е направлявала и ти, независимо че си сляп, си открил пътя към дома.